Тя застана пред огледалото...отново.Тя гледаше тялото си, очите й бавно се движеха нагоре-надолу, докато разглеждаше образа, отразяващ се обратно към нея, все още разтърсена, все още учудена от събитията отпреди четири дни.Равнините от мястото, където я беше ударил, все още се издигаха по кожата й, синините, които очертаваха краищата на всеки знак, започваха да избледняват.Учуди я, че само 12 ивици биха могли да донесат толкова силна физическа болка и удоволствие и толкова дълбока емоционална реакция.Тя се мъчеше да разбере нейния отговор към него, на докосването му, на камшика му.Беше я завел там, да.Беше усетила камшика, реколтата, греблото, всичко, което можеше да причини болка и благословеното бягство в мъглата на болката и сексуалната нужда, за която жадуваше.Но той я беше отвел там по начин, който никога не си беше представяла, никога не беше мислила.Беше наясно с всеки нерв в тялото си, всяка мисъл, всяка секунда от времето, прекарано с него.да.Него.Тя винаги виждаше Него, когато се гледаше в огледалото.Дясната й ръка напусна страната й и се придвижи нагоре, през тялото й към лявото рамо, върховете на пръстите й най-накрая се опряха близо до лявото й рамо, докосвайки края на ръба, който пръв трябваше да бъде повдигнат върху кожата й.Пръстът й бавно се движеше по маркировката, диагонално надолу, през издигането в горната част на лявата й гърда, през пролуката между циците, под дясната й гърда, надолу към дясното й бедро.Очите й се взираха в отражението й в огледалото, наблюдавайки пръста й да проследява линията, знаейки, че ще проследи всяка следа, която той беше оставил върху тялото й, преди да се отдалечи от огледалото.Беше повторила този ритуал безброй пъти през последните четири дни.Но дори когато пръстът й следваше камшика му и очите наблюдаваха бавното движение надолу, тя не виждаше себе си в огледалото.Тя беше обратно ТАМ.С него.Тя трепереше, докато стоеше пред вратата му, знаейки защо е тук, знаейки какво ще се случи.И все пак знаейки, че животът й е на път да се промени.Тя посегна към звънеца на вратата с трепереща ръка и натисна бутона, стомахът й се сви, когато чу звука на камбанка отвътре.Тя пусна ръце настрани, както беше инструктирано, и зачака.Изглеждаше й като един час, докато стоеше на прага.Знаеше, че бяха само 10 минути, когато отвори вратата и влезе в рамката на вратата преди нея.Всичко, което можеше да направи, беше да стои неподвижно, да не отстъпва назад, докато той стоеше на сантиметри от нея, малко над нея на стъпалото на прага.Той я гледаше надолу за няколко секунди — минути за нейното мислене — и я гледаше как се бори да държи очите си наведени.Той разбираше нейната борба.Тя отчаяно искаше да го види, да види очите му, след цялото това време онлайн и по телефона.Но този момент щеше да изчака, докато той беше готов, докато тя щеше да му покаже душата си с първия си поглед в очите му.„Последвай ме“, каза той и се обърна, закрачвайки бързо към къщата.Очите й се вдигнаха за кратко и зърна гърба му, докато той се отдалечаваше.Дъхът й спираше в гърлото, стомахът й се свиваше по-бързо, тя почти хукна след него, страхувайки се от грешката, която щеше да я откаже в този момент, да го отвърне от нея.Те се движеха бързо през къщата, неговите стъпки бяха изпълнени с цел, нейните с усилие да се движи бързо, но изящно, докато тя се мъчеше да поддържа темпото.Тя зърна стаи отдясно и отляво, докато вървяха по обикновен коридор към врата, слънчева светлина се виждаше през прозореца в горната половина на изхода.Той хвана дръжката на вратата и бутна вратата, прекрачвайки я без пауза.Тя трябваше да посегне и да хване вратата, за да я държи отворена, докато се надпреварваше да върви в крак с него.Очите й се вгледаха в шир от зелена трева, оградена, оградата омекотена от десетки красиви розови храсти.Тревата беше спретнато разделена на две от обикновен тухлен тротоар, който водеше право през двора към малка стопанска постройка, вратата беше боядисана в ярко зелено и центрирана точно в предната част на сградата.Той стигна до стопанската постройка и без пауза отвори вратата, влезе вътре и се обърна, за да държи вратата отворена за нея.Езикът на тялото му ясно показваше какво очаква.Тя пристъпи през вратата в центъра на малка стая, може би 15 на 15 квадратни фута.Тя подскочи, когато чу вратата да се затваря зад гърба си.Стаята нямаше прозорци.Само голи стени от двете страни, трета гола стена, разбита от вратата зад нея.Стената пред нея беше различна... стена от шкафове.Бяха красиви шкафове от тъмен махагон от пода до тавана.Всяка врата се затвори, скривайки съдържанието си.Покривът беше остър, с форма на А-образна рамка, висок може би 12 фута, с мека кърпа, покриваща твърдия таван и придаваща почти театрално усещане на стаята.Тя ахна, когато чу вратата да се затваря и се пребори с всеки инстинкт да бяга и остана на място, все още сведени очи.Усети как той се движи зад нея, отваря кутия или врата, които не беше забелязала.Тогава той беше пред нея.Тя виждаше тялото му от гърдите надолу, бореше се да държи очите си наведени.Чаках.Чаках.... Чаках.Сърцето й заби в ребрата, когато видя какво държеше в ръцете си.Прости, здрави кожени маншети за китките, само с обикновена катарама и D-пръстен на всеки.Не фантастично или ефектно.Съвсем обикновени връзки всъщност.Но както тя знаеше и щеше да научи отново, много, много ефективно.Той посегна към лявата й ръка и тя искаше да изкрещи, когато той спокойно я вдигна към него и с леки, упражнени движения закопча белезника около китката й и след това пусна, ако падне.Той повтори движенията на дясната й китка и след това я остави да стои за момент в изчакване, преди да вземе двете й ръце от двете й страни и да ги събере пред нея на кръста.Ръката му притисна белезниците и тя разбра, че трябва да ги държи там, докато той пусне.Тя стисна устни и пое въздух вътре, докато гледаше как едната му ръка се протяга зад него и изважда къса верига с отворен катинар в единия край.За секунди ключалката беше преминала през D-пръстените на маншетите й и беше подравнена.Тя ахна силно, нарушавайки правилото, когато той натисна копчето на ключалката надолу.„Щракването“ при затваряне на ключалката беше най-силният звук, който някога беше чувала.— Стой — нареди той.И тя го направи, като потръпна от страх и се изпоти, когато усети, че вече влажната й путка се налива от възбуда.Той тръгна отстрани и леко зад нея, посегна нагоре за нещо, след което го насочи обратно към нея.Тя чу звука от тракане на веригата, докато той се движеше, после отново скочи, когато усети четка на веригата върху дясното си рамо.Ръката му влезе във видението й, държейки края на веригата, минаваща през рамото й.Тази верига също имаше катинар, висящ отворен.Той се пресегна и взе веригата, държейки китките й, и с просто движение заключи двете вериги заедно.В един миг тя чу двигател да стартира и веригата, лежаща на рамото й, започна да се плъзга.Тя наруши позата си и отстъпи назад, опитвайки се да избяга, тъй като осъзна, че веригата се движи нагоре и че ръцете й скоро ще последват.— Не — ахна тя, дори когато веригата се вдигна от рамото й и усети първото издърпване на китките си.— Моля те — помоли го тя."Изчакайте."Ръцете й достигаха нивото на очите й, докато го търсеше, търсеше го, искаше да излезе.Сега.Но той не трябваше да бъде намерен.Китките й преминаха през горната част на главата й и така внезапно, както започна, двигателят спря.Тя се завъртя отчаяно, никога повече от нищо в живота си, само за да осъзнае, че го няма.И тя беше съвсем сама.Никой не знаеше къде е тя.Или защо е била тук, прикована към тавана на сградата на този мъж.Но тя не поиска никаква милост и той я беше обещал.Дишането й беше тежко и бързо;потта се образуваше на челото й, докато чакаше завръщането му.Секундите се превърнаха в минути, минутите се събираха, а той не се върна.Дишането й се успокои.Тя тества облигациите си.Бит срещу тях.Дори го извикаха и го молиха за освобождаване.Не я посрещна нищо освен мълчание.Ръцете й натежаха;краката й са уморени и все още няма следа от него.бавно.Много бавно тя прие съдбата си и своята реалност.Разбра, че е търсила това, потърси такъв като него.И откри, че възбудата се смесва със страха й.Тя все още крещеше от изненада, когато вратата се отвори без предупреждение и той влезе.Искаше да говори, но се пребори с желанието си.Появиха се чифт големи остри ножици и само след няколко отрязвания тя беше гола, трепереща и някак си възбудена, както никога досега.Той се наведе и прикрепи белезници към глезените й, след което отвори малки люкове в пода, размотавайки въжето и закрепвайки краката й на около два фута един от друг.Тя не разбираше защо той остави хлабина на въжето.. Оливия Родриго излиза ли с някого.
докато моторът не се рестартира и веригите отново започнаха да се движат нагоре.Този път те дръпнаха ръцете й над главата й, право нагоре и я вдигнаха във въздуха.Тялото й се издърпва нагоре, стъпалата й напускат пода, след което с лек ритъм движението й нагоре спря, когато хлабината на въжето при глезените й изтече, пръстите на краката й бяха само на 3 инча от пода.Веригата се изтегли нагоре, разтягайки тялото й, докато от гърлото й се изтръгна лек стон.Когато моторът изключи, паническото й дишане направи невъзможно за нея да мисли.След няколко мига тя успя да обработи случилото се и осъзна, че виси, изпъна се от гредите на тавана на този мъж, безпомощна, напълно уязвима и си спомняше предизвикателството си към него да я пречупи, да я пристрасти към него.Тя нервно облиза устни, търсейки го, викайки го.С времето тя осъзна, че той отново я е оставил сама.След няколко минути болката се появи, когато раменете й, изпънати нагоре и поддържащи тежестта й, започнаха да болят, след това да горят от болка.Потта започна да се лее от тялото й от напрежението, дишането й отново се усили в плитък, бърз звук на болка и страх.Тя знаеше какво иска той... да чуе молбата й за облекчение.Затова тя се пребори с болката, опита се да издържи и да мълчи.Но провалът й беше неизбежен и когато се счупи, тя направи това със задушен вик на агония.И все пак не се върна.Тя беше достатъчно наясно, за да знае, че той ще се върне по графика си, и известно време тя хлипа тихо през болката, мислейки си и осъзнавайки, че той все още не я е докоснал, разбирайки, че я чака да премине през някакъв праг на болка и предаде, че тя все още не е разбрала.Всяка секунда се превърна в час, докато тя висеше там.Няколко пъти тя го молеше, молеше го просто да я разочарова, да облекчи натиска върху раменете й само за минута.Но всеки неин звук беше посрещнат с тишина.Тя се стресна, когато чу глас, който звучеше много като нейния собствен, само раздразнен от болка, гърлен, отчаян, крещящ: „ГОСПОДАР, ГОСПОДАР. БИЙ МЕ, БИЧАЙ МЕ, НАКАРАЙ ДА КРЪВЯ, ВСИЧКО, КОЕТО ЖЕЛАЕШ, Е ВАШЕ. МОЛЯ. МОЛЯ. МОЛЯ. МОЛЯ. РАЗВОРЕТЕ МЕ!"Чрез болката си тя чу как вратата се отваря и въздъхна с облекчение, като си помисли: „Да, той чу“.Но нищо не се случи.Усети го как стои зад нея и й се възхищава отзад, докато тялото й се тресеше от болка.Нищо не я беше подготвило за това.„PPPPLLLLEEEEAAAASSSSEEEE“, изкрещя тя внезапно, пронизително.Тя потръпна, когато го чу да се смее на глас на тежкото й положение.Преди още една мисъл да успее да отчете, той беше пред нея, гледаше я, явно се наслаждавайки на болезненото изражение на лицето й, на изцъглената, изпълнена с болка липса на фокус в очите й.Той пристъпи напред и протегна дясната си ръка към нея с дланта нагоре.Тя погледна надолу и някак очаровано наблюдаваше как ръката му се движи между краката й.Разтегнатото й тяло потръпна от сексуално усещане, което запали всеки нерв в тялото й, когато той грубо заби три пръста дълбоко в пучката й.Един силен, брутален тласък, докато той я изпълваше, палецът му намери клитора й и натисна надолу, разтривайки бързо нагоре-надолу.Очите й се разшириха от болката и бруталността на действията му.Някак си разбра, че путката й е просмукващо се, наводнено море от нейната лава, пръстите му разтварят влагата, пучката й не оказва никаква съпротива, докато той се забива в нея.И тогава тя дойде.Крящи, псувни, ахках, умоляващи за още, умоляващи да спрат, умоляващи за облекчение, умоляващи, крещящи, слющени, задъхани, питащи, изискващи и височината на гласа й се повишаваше и понижаваше през октави, когато дойде.Оргазмът й я опари, изгори нервите й с най-горещата, най-интензивна сексуална топлина, която някога е познавала.Тялото й се тресеше, блъскайки се в рамките на ограничените движения, които връзките й й позволяваха, мускулите й се напукваха, въпреки че оставаха вързани и разтегнати.Животното желае, че докосването му отприщи в нейната създадена сила, достатъчно сила, че тя успя да изви путка напред, за да дръпне пръстите му още по-дълбоко в себе си.И тогава тя беше празна.Лишен.Там, където бяха пръстите му, остана зейнала, кипяща дупка, дупка, която сякаш тялото й беше празно и кухо.Тя ахна само с една-единствена дума „НЕ!“, докато очите й се разшириха и бедрата й се раздвижиха, търсейки неговите пръсти, неговите красиви, магически, предизвикващи оргазъм пръсти.За нея имаше чувството, че избутва бедрата си свободно.Докато я гледаше как го търси, той се усмихна, разбирайки, че мускулите й реагират инстинктивно на нуждата от повече стимулация.Очите й се затвориха, тя жадно бутна, търсейки нещо, което да угаси огъня, който той запали.Никога не беше познавала такъв оргазъм и никога не беше познавала такава нужда от друг...и още...и още един.Някъде в раздразнения от похотта си мозък тя знаеше, че сега е пристрастена към нещо по-мощно от всяко лекарство.И се чудеше какво още ще извлече от тялото й днес.Тялото й продължи да трепери през вълна след вълна от оргазма си, просто, безсмислено животно на работа, стимулирано от нищо друго освен от собственото й силно желание, когато той пристъпи встрани, за да я подготви за следващия етап.През смътната мъгла на нейния объркан от оргазъм ум тя го чу да мърмори: „Невероятно. Каква невероятна уличница“.Той работеше стабилно, без да се забавлява, докато тя висеше изпъната от тавана, тялото й потръпваше от мини-оргазми, докато бавно се успокояваше.Усети как нещо се докосва в задната част на прасците й, след което се плъзга нагоре, докато притисне задната част на коляното й.Той здраво закопча глезените и пищялите й, точно под коляното, за някакъв изправен стълб.След това той освободи белезите на глезените й, оставяйки краката й закрепени за стълбовете. Ръцете й се изместиха назад, издърпани по някакъв начин от веригите, от които висеше.Тялото й се сви в коляното и гръбнакът й се изпъна, докато прасците й оставаха на място.После усети нещо по задната част на краката си, нещо твърдо и неумолимо.Кожените каишки придържаха бедрата й, придържайки ги здраво към какъвто и да е обектът.Стъпка по стъпка тялото й беше здраво пристегнато към обекта.Дупето й се докосна, след това гърба й, презрамките през кръста и гърдите й, закрепващи я на място.Тя се уплаши, когато широката, дебела каишка премина през врата й, загребвайки около брадичката й, за да държи главата й на място.Но той бързо я префокусира, когато свали маншетите на китките й и протегна ръцете й над главата, като ги закрепи на китката, над и под лакътя и на рамото й.Той се отдръпна, за да се възхищава на работата му и да гледа как очите й се стрелят наоколо, докато възприема случилото се.Тя беше прикрепена към маса, тялото й беше разширено в голямо Х, не можеше да помръдне нито една част от тялото си, главата й беше неподвижна, виждаше само тавана.Този път той отиде до нея, постави се между краката й и посегна към циците й с ръка.Тя се подготви за болка и вместо това получи най-нежното, нежно докосване на върховете на пръстите му.Превъзбуденото й тяло реагира моментално, умът й беше вихър от объркани мисли, усещания и емоции, докато той дразнеше толкова нежно, прокарвайки върховете на пръстите си около основата на циците й, след което се катереше по циците й, за да погали зърната й, правейки ги втвърдяват и болят за повече от всякакви усещания.И така се отнасяше към нея през следващите няколко часа.Тя лежеше неподвижна, неспособна да повлияе на нищо, принудена да мълчи от яката на врата й. Той можеше да я бие, да я нарани, да използва тялото й по какъвто и да е начин.Но изборът му беше нежност.Той я изследваше.Той я докосваше навсякъде.Той погали ремъците, които я държаха, напомняйки й за нейната безпомощност.Той погали лицето й, погали очите й, погъделичкаше вътрешната страна на бедрата й, разтриваше краката й и погали устните й.Той беше търпелив.Той беше неумолим.Тя изстена в яката си, искайки да го помоли да спре, да натисне по-силно, да я нарани, да направи нещо, за да сложи край на това, което се превърна в мъчение за нея.Докосването му беше експертно.Той познаваше добре женското тяло и научаваше нейното с всеки изминал момент.Той намери нервни окончания, които тя не знаеше, че има, и начини да ги докосне и стимулира, които отиват направо в путката й.Путката й беше океан, когато той я напълни с пръсти, докато висеше.Сега беше езеро, пълно с гореща лава.Усещаше как влагата й капе върху задника й и върху пода.Усещаше топлината си, като взрив от сауна, над корема си и привидно обгаряща основата на циците й.Тя искаше да свърши.Отново.Тя отчаяно искаше да свърши.Тялото я болеше, путката й плачеше от нежното мъчение, което неговият експертен докосваше.Тя се опита да умолява и да умолява, да отвори уста срещу яката, която придържаше челюстта й, но тя държеше здраво.Имаше нужда да свършва, искаше да свършва, трябваше да дойде.Трябваше да се освободи толкова силно, че познаваше физическата болка, по-силна от удара на нож.Тя знаеше, че ще издържи всичко, за да свършва, и знаеше, че това е неговият план и е безпомощна да промени резултата.Бавно потъна в място на непреодолими еротични усещания и мисли... мечтателно състояние, подобно на транс.Все по-дълбоко и по-дълбоко, почти приемайки, че това е нейната награда вместо оргазъм, когато осъзна, че нещо се е променило.Той си беше отишъл!Стаята беше напълно тъмна.Никаква светлина.Нямаше представа колко време го нямаше, кога спря да я докосва.Тялото й се възбуждаше, докосването му беше толкова вкоренено в подсъзнанието й, че беше ненужно.Докато бавно излизаше от състоянието си, подобно на транс, тя отново почувства нуждата и топлината си.Привързана към масата, възбудена и дразнена до невъобразимо ниво, тялото и умът й трябваше да свършат и тя не можеше да направи нищо, за да осигури последната стимулация, която щеше да я отведе там.И така тя лежеше, тлееща, животно в жега, хванато в капан и неспособно да се освободи.Бавно умът и тялото й се успокоиха и тя изпадна в различен транс, по-нуждаещо се, тихо болезнено усещане, преминаващо през тялото й.Всичко, което искаше той да се върне, да завърши започнатото.Каквото и да беше това.рано или късно би било по-добре.Чудим се... Благодаря за страхотното четене -- Внимавайте Добре написано с много подробности... нямам търпение да видя останалата част..
докато моторът не се рестартира и веригите отново започнаха да се движат нагоре.Този път те дръпнаха ръцете й над главата й, право нагоре и я вдигнаха във въздуха.Тялото й се издърпва нагоре, стъпалата й напускат пода, след което с лек ритъм движението й нагоре спря, когато хлабината на въжето при глезените й изтече, пръстите на краката й бяха само на 3 инча от пода.Веригата се изтегли нагоре, разтягайки тялото й, докато от гърлото й се изтръгна лек стон.Когато моторът изключи, паническото й дишане направи невъзможно за нея да мисли.След няколко мига тя успя да обработи случилото се и осъзна, че виси, изпъна се от гредите на тавана на този мъж, безпомощна, напълно уязвима и си спомняше предизвикателството си към него да я пречупи, да я пристрасти към него.Тя нервно облиза устни, търсейки го, викайки го.С времето тя осъзна, че той отново я е оставил сама.След няколко минути болката се появи, когато раменете й, изпънати нагоре и поддържащи тежестта й, започнаха да болят, след това да горят от болка.Потта започна да се лее от тялото й от напрежението, дишането й отново се усили в плитък, бърз звук на болка и страх.Тя знаеше какво иска той... да чуе молбата й за облекчение.Затова тя се пребори с болката, опита се да издържи и да мълчи.Но провалът й беше неизбежен и когато се счупи, тя направи това със задушен вик на агония.И все пак не се върна.Тя беше достатъчно наясно, за да знае, че той ще се върне по графика си, и известно време тя хлипа тихо през болката, мислейки си и осъзнавайки, че той все още не я е докоснал, разбирайки, че я чака да премине през някакъв праг на болка и предаде, че тя все още не е разбрала.Всяка секунда се превърна в час, докато тя висеше там.Няколко пъти тя го молеше, молеше го просто да я разочарова, да облекчи натиска върху раменете й само за минута.Но всеки неин звук беше посрещнат с тишина.Тя се стресна, когато чу глас, който звучеше много като нейния собствен, само раздразнен от болка, гърлен, отчаян, крещящ: „ГОСПОДАР, ГОСПОДАР. БИЙ МЕ, БИЧАЙ МЕ, НАКАРАЙ ДА КРЪВЯ, ВСИЧКО, КОЕТО ЖЕЛАЕШ, Е ВАШЕ. МОЛЯ. МОЛЯ. МОЛЯ. МОЛЯ. РАЗВОРЕТЕ МЕ!"Чрез болката си тя чу как вратата се отваря и въздъхна с облекчение, като си помисли: „Да, той чу“.Но нищо не се случи.Усети го как стои зад нея и й се възхищава отзад, докато тялото й се тресеше от болка.Нищо не я беше подготвило за това.„PPPPLLLLEEEEAAAASSSSEEEE“, изкрещя тя внезапно, пронизително.Тя потръпна, когато го чу да се смее на глас на тежкото й положение.Преди още една мисъл да успее да отчете, той беше пред нея, гледаше я, явно се наслаждавайки на болезненото изражение на лицето й, на изцъглената, изпълнена с болка липса на фокус в очите й.Той пристъпи напред и протегна дясната си ръка към нея с дланта нагоре.Тя погледна надолу и някак очаровано наблюдаваше как ръката му се движи между краката й.Разтегнатото й тяло потръпна от сексуално усещане, което запали всеки нерв в тялото й, когато той грубо заби три пръста дълбоко в пучката й.Един силен, брутален тласък, докато той я изпълваше, палецът му намери клитора й и натисна надолу, разтривайки бързо нагоре-надолу.Очите й се разшириха от болката и бруталността на действията му.Някак си разбра, че путката й е просмукващо се, наводнено море от нейната лава, пръстите му разтварят влагата, пучката й не оказва никаква съпротива, докато той се забива в нея.И тогава тя дойде.Крящи, псувни, ахках, умоляващи за още, умоляващи да спрат, умоляващи за облекчение, умоляващи, крещящи, слющени, задъхани, питащи, изискващи и височината на гласа й се повишаваше и понижаваше през октави, когато дойде.Оргазмът й я опари, изгори нервите й с най-горещата, най-интензивна сексуална топлина, която някога е познавала.Тялото й се тресеше, блъскайки се в рамките на ограничените движения, които връзките й й позволяваха, мускулите й се напукваха, въпреки че оставаха вързани и разтегнати.Животното желае, че докосването му отприщи в нейната създадена сила, достатъчно сила, че тя успя да изви путка напред, за да дръпне пръстите му още по-дълбоко в себе си.И тогава тя беше празна.Лишен.Там, където бяха пръстите му, остана зейнала, кипяща дупка, дупка, която сякаш тялото й беше празно и кухо.Тя ахна само с една-единствена дума „НЕ!“, докато очите й се разшириха и бедрата й се раздвижиха, търсейки неговите пръсти, неговите красиви, магически, предизвикващи оргазъм пръсти.За нея имаше чувството, че избутва бедрата си свободно.Докато я гледаше как го търси, той се усмихна, разбирайки, че мускулите й реагират инстинктивно на нуждата от повече стимулация.Очите й се затвориха, тя жадно бутна, търсейки нещо, което да угаси огъня, който той запали.Никога не беше познавала такъв оргазъм и никога не беше познавала такава нужда от друг...и още...и още един.Някъде в раздразнения от похотта си мозък тя знаеше, че сега е пристрастена към нещо по-мощно от всяко лекарство.И се чудеше какво още ще извлече от тялото й днес.Тялото й продължи да трепери през вълна след вълна от оргазма си, просто, безсмислено животно на работа, стимулирано от нищо друго освен от собственото й силно желание, когато той пристъпи встрани, за да я подготви за следващия етап.През смътната мъгла на нейния объркан от оргазъм ум тя го чу да мърмори: „Невероятно. Каква невероятна уличница“.Той работеше стабилно, без да се забавлява, докато тя висеше изпъната от тавана, тялото й потръпваше от мини-оргазми, докато бавно се успокояваше.Усети как нещо се докосва в задната част на прасците й, след което се плъзга нагоре, докато притисне задната част на коляното й.Той здраво закопча глезените и пищялите й, точно под коляното, за някакъв изправен стълб.След това той освободи белезите на глезените й, оставяйки краката й закрепени за стълбовете. Ръцете й се изместиха назад, издърпани по някакъв начин от веригите, от които висеше.Тялото й се сви в коляното и гръбнакът й се изпъна, докато прасците й оставаха на място.После усети нещо по задната част на краката си, нещо твърдо и неумолимо.Кожените каишки придържаха бедрата й, придържайки ги здраво към какъвто и да е обектът.Стъпка по стъпка тялото й беше здраво пристегнато към обекта.Дупето й се докосна, след това гърба й, презрамките през кръста и гърдите й, закрепващи я на място.Тя се уплаши, когато широката, дебела каишка премина през врата й, загребвайки около брадичката й, за да държи главата й на място.Но той бързо я префокусира, когато свали маншетите на китките й и протегна ръцете й над главата, като ги закрепи на китката, над и под лакътя и на рамото й.Той се отдръпна, за да се възхищава на работата му и да гледа как очите й се стрелят наоколо, докато възприема случилото се.Тя беше прикрепена към маса, тялото й беше разширено в голямо Х, не можеше да помръдне нито една част от тялото си, главата й беше неподвижна, виждаше само тавана.Този път той отиде до нея, постави се между краката й и посегна към циците й с ръка.Тя се подготви за болка и вместо това получи най-нежното, нежно докосване на върховете на пръстите му.Превъзбуденото й тяло реагира моментално, умът й беше вихър от объркани мисли, усещания и емоции, докато той дразнеше толкова нежно, прокарвайки върховете на пръстите си около основата на циците й, след което се катереше по циците й, за да погали зърната й, правейки ги втвърдяват и болят за повече от всякакви усещания.И така се отнасяше към нея през следващите няколко часа.Тя лежеше неподвижна, неспособна да повлияе на нищо, принудена да мълчи от яката на врата й. Той можеше да я бие, да я нарани, да използва тялото й по какъвто и да е начин.Но изборът му беше нежност.Той я изследваше.Той я докосваше навсякъде.Той погали ремъците, които я държаха, напомняйки й за нейната безпомощност.Той погали лицето й, погали очите й, погъделичкаше вътрешната страна на бедрата й, разтриваше краката й и погали устните й.Той беше търпелив.Той беше неумолим.Тя изстена в яката си, искайки да го помоли да спре, да натисне по-силно, да я нарани, да направи нещо, за да сложи край на това, което се превърна в мъчение за нея.Докосването му беше експертно.Той познаваше добре женското тяло и научаваше нейното с всеки изминал момент.Той намери нервни окончания, които тя не знаеше, че има, и начини да ги докосне и стимулира, които отиват направо в путката й.Путката й беше океан, когато той я напълни с пръсти, докато висеше.Сега беше езеро, пълно с гореща лава.Усещаше как влагата й капе върху задника й и върху пода.Усещаше топлината си, като взрив от сауна, над корема си и привидно обгаряща основата на циците й.Тя искаше да свърши.Отново.Тя отчаяно искаше да свърши.Тялото я болеше, путката й плачеше от нежното мъчение, което неговият експертен докосваше.Тя се опита да умолява и да умолява, да отвори уста срещу яката, която придържаше челюстта й, но тя държеше здраво.Имаше нужда да свършва, искаше да свършва, трябваше да дойде.Трябваше да се освободи толкова силно, че познаваше физическата болка, по-силна от удара на нож.Тя знаеше, че ще издържи всичко, за да свършва, и знаеше, че това е неговият план и е безпомощна да промени резултата.Бавно потъна в място на непреодолими еротични усещания и мисли... мечтателно състояние, подобно на транс.Все по-дълбоко и по-дълбоко, почти приемайки, че това е нейната награда вместо оргазъм, когато осъзна, че нещо се е променило.Той си беше отишъл!Стаята беше напълно тъмна.Никаква светлина.Нямаше представа колко време го нямаше, кога спря да я докосва.Тялото й се възбуждаше, докосването му беше толкова вкоренено в подсъзнанието й, че беше ненужно.Докато бавно излизаше от състоянието си, подобно на транс, тя отново почувства нуждата и топлината си.Привързана към масата, възбудена и дразнена до невъобразимо ниво, тялото и умът й трябваше да свършат и тя не можеше да направи нищо, за да осигури последната стимулация, която щеше да я отведе там.И така тя лежеше, тлееща, животно в жега, хванато в капан и неспособно да се освободи.Бавно умът и тялото й се успокоиха и тя изпадна в различен транс, по-нуждаещо се, тихо болезнено усещане, преминаващо през тялото й.Всичко, което искаше той да се върне, да завърши започнатото.Каквото и да беше това.рано или късно би било по-добре.Чудим се... Благодаря за страхотното четене -- Внимавайте Добре написано с много подробности... нямам търпение да видя останалата част..