Ейприл Гриър застана на тротоара пред хотела и погледна нагоре.Тя преброи четири етажа и се зачуди дали единият от тези прозорци е негов, или стаята му е от другата страна на сградата.Хората минаха покрай нея, без да обръщат внимание на жена на средна възраст, стояща на светлината, изливаща се от фоайето на хотела.Тя леко потръпна и придърпа палтото си по-близо до себе си, въпреки че всъщност не беше много студено.Но тя беше нервна.Ужасен, всъщност.Той беше горе, в една от тези стаи, и я чакаше.Д-р Евън Моран, хиропрактик от Ню Йорк.И нейният онлайн Дом за последната година и половина.Тогава защо беше толкова уплашена?Нямаше нищо за себе си, което да не му беше казала, нямаше фантазия, която да не беше споделила с него.Той знаеше за нея повече от всеки друг на света, повече от покойния й съпруг.Те се срещнаха онлайн и започнаха с имейли, в които той бавно извличаше от нея тайните фантазии, които тя никога не беше споделяла с никого... се беше опитала да отрече дори на самата себе си.Той въртеше фантазия след фантазия за нея, докато тя се отваряше, използвайки всеки лакомство, което тя разкри.Тя се чудеше, че той можеше да улови най-незначителните детайли, които тя спомена, без да им придава никакво значение, и да ги превърне във фантазия, която я караше да търси своя вибратор, за да облекчи болката, която той събуди дълбоко в нея.Бавно пристъпиха към IM, като си размениха записи на мастурбиране, снимки, видео и накрая, говореха по телефона.Именно неговите описания на робството първо я привлякоха.Говореше за кожени маншети за китките и за глезените, за връзването й за стол, за леглото, за рамката на вратата.Тя осъзна, че винаги е била възбуждана от идеята да бъде сдържана по време на секс, но предположи, че нещо не е наред с нея... с нея.. мелодични сайтове за запознанства.
и затова винаги е отблъсквала тези мисли.Тя беше още по-шокирана, когато откри, че й харесва, когато той говореше за напляскане с нея и още повече, когато говореше за бичане.Посеви, бичащи... дори снимките им, които тя намери онлайн, я намокриха.В крайна сметка тя купи комплект от лилави кожени маншети за китки и глезени, с подходяща кожена яка.Евън се присмя на избора й на лилаво, но за нея стана рутинно да ги носи винаги, когато чете имейлите му или говори с него по телефона, когато мастурбираше.Нямаше начин да се сдържа (въпреки че понякога седеше на стола и завързваше глезените си за краката), но беше шокирана колко много обича белезниците и яката.Дори миризмата им, докато ги изваждаше от чекмеджето, създаваше павловски отклик в нея и щеше да й потича сок.Усещането на сатенената подплата върху кожата й, тежестта им, слабият звън на сребърните пръстени, докато се движеше, започнаха бавно изгаряне в долните й области и всяка заповед на Евън само разпалваше огъня.Ейприл никога не е смятала гърдите си за особено чувствителни, но за нейна изненада и радост на Евън, те откриха, че тя се възбужда силно, когато той пише или говори, че ги докосва.Той се отдаде на фантазиите си за игра с гърди и тя имаше много оргазми към неговите описания на сученето и облизването им, на скоби за зърна, дори (или може би особено) на бичането им.Нещо друго, което беше любимо и на двамата, бяха фантазиите да я вържат за стол.Тя не знаеше защо, но образът на себе си на стол, китките, вързани зад нея, глезените, вързани за краката на стола, беше просто невероятно възбуждащ и Евън имаше много вариации на тази тема.Тогава защо се страхуваше толкова?Защото дълбоко в себе си тя се съмняваше, че ще реагира по същия начин на реалността на робството, бичането и подчинението.Докато фантазията, заедно с нейния вибратор, я доведоха безотказно до оргазъм, нейният страх беше, че истинското нещо просто ще бъде неудобно и болезнено...без възбудата.Там беше и нейното тяло.Тя не беше брачно младо същество.Тя беше петдесетгодишна баба, с тяло, което беше родило четири деца, което се виждаше в мекотата около корема й.Нито пък беше толкова подвижна, колкото преди тридесет или двадесет години.Тя знаеше, че гърдите й не са нито толкова „обширни“, нито толкова „разкошни“, колкото ги описваше във фантазиите си.Тя не беше склонна да се разкрие в снимки или видео, още по-неохотна да се срещне лично с Евън.Най-големият й страх, призна тя, беше, че той ще бъде толкова разочарован от начина, по който изглеждаше и от начина, по който реагира, че ще сложи край на връзката напълно.Не можеше да понесе мисълта, че няма повече телефонни обаждания, няма повече кореспонденция.Тя се съпротивляваше на тази среща в продължение на месеци, докато Евън спря да пита и просто й каза един ден, че си е купил самолетен билет до Сан Франциско и е резервирал стая.Той й каза през уикенда, в който ще бъде там, времето, в което я иска в хотелската си стая, дори какво иска да облече за пристигането си и какви дрехи да донесе за уикенда.Въпреки страха си, тя не можеше да му откаже и така бе направила пътуването от Напа до града.Като погледна часовника си, тя с трепкане осъзна, че ако остане тук много по-дълго, ще закъснее.Тя вдигна куфара си, пое дълбоко дъх и влезе през двойните врати във фоайето.Тя погледна със съжаление наляво, където се намираха ресторантът и барът.Искаше й се да е пристигнала достатъчно рано, за да спре да пийне, за да успокои пеперудите в стомаха й.Но беше твърде късно за това и тя зави надясно към асансьорите, като петите й щракаха по скъпия под с плочки.Ако не беше толкова нервна, можеше да оцени по-добре луксозния декор на фоайето.Възрастна двойка се качи на асансьорите с нея и тя им се усмихна, когато я признаха.Асансьорът беше голям, покрит с мокет, а задната стена беше покрита с огледални панели.Движеше се плавно, спирайки почти беззвучно на третия етаж, където двойката слезе.Когато започна изкачването си до нейната дестинация, четвъртия етаж, Ейприл се чудеше дали пътуването с асансьор някога е изглеждало толкова дълго като това.Когато спря и вратите се отвориха, сърцето й, вече биещо, започна да тупти в гърдите й и тя си помисли за кратко, че може да припадне.Тя трепереше, докато вървеше по коридора с пищен килим, надявайки се, че треперещите й крака не се поддадат.Спря пред стая 405, тя спря за момент, след което протегна ръка и тихо почука по вратата.Вратата се отвори и за първи път Ейприл погледна, без помощта на компютъра, към Евън.Той й беше познат и непознат едновременно.Тя познаваше тъмната му, къдрава коса, с промъкващи се следи от сивото, кафявите му очи, които бяха по-меки... по-топли... в реалния живот, отколкото на снимките.Той й беше казал, че не е „особено висок“, само около шест фута, но дори и на триинчови токчета тя трябваше да го погледне.Раменете му бяха по-широки, отколкото изглеждаха на екрана, мускулести, каза той, поради работата му („настройването на гърба отнема много сила на горната част на тялото“).Късата му, спретната брада беше пронизана с повече сива, отколкото косата му.Той се усмихна и това озари лицето му и затрудни Ейприл да си поеме дъх.Той взе куфара й и се отдръпна, за да й позволи да влезе, като остави куфара точно до вратата.Той й помогна да съблече палтото и взе чантата й, окачвайки и двете на куки на стената зад вратата.Той я погледна одобрително.Би трябвало да одобри начина, по който изглеждаше, помисли си тя.Беше избрал цялото й облекло.Зелената блуза, която се закопчаваше отпред („горнищата ви винаги трябва да се закопчават или закопчават с цип или по някакъв начин да се закопчават отпред...така че да имам достъп до гърдите ви по всяко време, когато пожелая“), полата на цветчета, която току-що облепя горнището й колене.Нейният кремав сутиен от дантела прегръщаше гърдите й, просто покриваше зърната й, а горните й се преливаха по начин, който я караше да се чувства почти толкова "обширна", колкото той говореше.Подходящият колан с жартиери, прикрепен към чорапите й („да, истински чорапи... никога чорапогащник“).Дантелените бикини, според инструкциите, бяха в куфара й, което я караше да осъзнае обръснатите си срамни устни през цялото пътуване.Черните токчета бяха по-високи от обикновено, но тя започваше да свиква с тях, тъй като той понякога й нареждаше да ги носи на работа.Не бяха особено удобни за носене, докато съхраняваше рафтовете в книжарницата, която притежаваше, но тя трябваше да признае, че я караха да се чувства секси.— А сега — каза той, като я притисна към вратата, — нека да погледнем тези цици, за които говорихме толкова много.Очите й се отвориха, когато думите му потънаха и тя го погледна уплашено.— Точно сега — потвърди той, като пръстите му стигнаха до горното копче на блузата й.— И точно така.Той плъзга бутона и се придвижи до следващия, а очите му се впиха в нейните.„Какво очаквахте? Цветя? Бонбони? Романтична вечеря на свещи?“Докато говореше, очите му не напускаха нейните, бавно отваряйки всеки бутон.— Не прелетях три хиляди мили, за да те съблазня, Ейприл. Дойдох за това.Последното копче се плъзна през дупката и очите му прекъснаха контакт с нейните и се придвижиха надолу, а ръката му разбута блузата.Ейприл затвори очи и облегна глава на вратата, без да иска да види разочарованието на лицето му, когато най-накрая видя гърдите й и осъзна, че не са това, което си е представял.Но ако той беше разочарован, тя не можеше да го чуе в гласа му, докато той прошепваше: „О, по дяволите, да... за това дойдох“.Тя подскочи леко и ахна, когато усети лицето му в деколтето си, чу го да вдишва нейния аромат.Ръката, която държеше китките й, се стегна, предупреждавайки я да е неподвижна, а свободната му ръка обхвана едната гърда, когато започна да облизва плътта над сутиена й.Когато горната част на гърдите й и гърдите й до гърлото й бяха влажни от слюнката му, той докосна палеца си по зърното й, предизвиквайки ново ахване.Тогава устата му беше там, облизваше я през дантелата, засмукваше зърното й в устата си.Тя се изви, когато усещането в зърното й се изстреля право към путката й.Той се премести към другата гърда, въздухът срещу мокрия й сутиен направи зърната й още по-твърди.Колко пъти през последните осемнадесет месеца си беше представяла устата му върху гърдите си?Никога не си го беше представяла толкова интензивно, толкова невероятно.Беше мокра, усещаше соковете си по бедрата си и болеше да бъде докосната.Но той сякаш не бързаше да слиза там.Той се движеше напред-назад между гърдите й, устата му измъчваше едното зърно, а пръстите му триеха, щипеха другото.Тя изстена със затворени очи и се опита да отдръпне китките си.Искаше да го докосне, да го погали, но той я държеше здраво.Накрая, когато тя си помисли, че не може да издържи повече, той вдигна глава и я погледна надолу, като ръката му все още месеше меката й плът.— Погледни ме — нареди той и тя отвори очи."Разтвори си краката."Тя преглътна от интензивността на погледа му, гърдите й се раздвижиха от задъханите й вдишвания.Когато тя не помръдна, той прищипа зърното й между палеца и показалеца си, увеличавайки натиска, докато тя изпъшка и раздалечи краката си.Евън й се усмихна, преди да наведе глава и да целуне и облиза болното й зърно.Той поднови вниманието си към гърдите й, докато пръстите му се влачеха надолу по корема й.Той се пресегна и издърпа полата й нагоре, като бавно я плъзга по бедрата й.Тогава тя отново стенеше, когато той бръкна и докосна вътрешната страна на бедрото й.Тя размърда бедра, като искаше докосването му по-високо... но той отдели време.Той погали вътрешността на всяко бедро, като се приближи, но не я докосна съвсем там, където я болеше.Накрая палецът му докосна външните й устни и тя се притисна към ръката му.— Моля те — помоли се тя."Моля, моля, докоснете ме!"И той го направи, пъхна пръсти в гънките й, разпръсвайки влагата й.Тя изстена от облекчение, когато той плъзна пръст в нея, а след това изхленчи, когато го извади обратно.Още поглаждане нагоре и надолу по нейната цепка, по гънките, задържайки докосването му от болезнения и подут клитор.Главата й се търкаля напред-назад към вратата, докато хленченето й ставаше все по-силно.Тя се опита да премести путка срещу изучаващите му пръсти, опита се да докосне докосването му там, където й трябваше.Усещаше ерекцията му през панталоните му, където той се беше облегнал на нея.Той плъзна пръста си обратно в нея, после втори и тя изстена.Тя извика името му, когато палецът му се плъзна по клитора й.Той започна да вкарва пръсти в нея, да трие чувствителния й клитор, като все още смуче едното зърно, а след това и другото.Интензивността на усещанията, бушуващи в нея, беше твърде голяма и тя ухапа рамото му.В замяна той ухапа зърното й, достатъчно силно, за да я накара отново да извика.Тогава той целуваше и успокояваше същото зърно.Тя усети, че оргазмът й се набира, помисли за кратко, че трябва да му каже.Понякога я караше да чака разрешение да дойде...това ли беше от онези моменти?Тогава беше спорен въпрос, тъй като оргазмът й я заливаше на вълни.Тя извика удушено и се изтръгна срещу него, потръпвайки.Той забави атаката си върху нейната путка и циците й, оставяйки я да я язди.Тогава, когато тя помисли, че краката й не могат да я задържат, той се изправи и я придърпа към себе си, като освободи китките й.Тя обви ръце около кръста му, държейки се здраво, с лице към гърдите му, докато ридаеше от облекчение.Когато треперенето й намаля до треперене, той целуна горната част на главата й.Едната й ръка се приближи до косата й и той нежно дръпна главата й назад, така че тя да гледа нагоре към него с полузатворени очи.Когато тя успя да се изправи отново сама, той я освободи и отстъпи назад.Той я погледна отгоре-надолу с признателност.Косата й беше разрошена, ризата й беше отворена, сутиенът й беше мокър, а полата й беше смачкана.Тя не беше сигурна какво да му каже, но той само й се ухили за момент.— Какво ще кажеш за питие — попита той и се обърна, за да се отдалечи, оставяйки я да се облегне на вратата, опитвайки се да си поеме дъх и го наблюдаваше недоверчиво.Бях толкова впечатлен от начина, по който разказахте тази история, беше еротично и секси, но (искам да кажа) достойно.аз съм на 50г.стар самотен родител и моята 15-годишна дъщеря смята, че съм твърде стар за сексуални връзки.това е онази история, която ме кара да си мисля, че може би тя просто греши.благодаря за страхотната, вдъхновяваща история и се надявам да чуя повече за тези двамата!страхотно начало и много подобно на собствените ми преживявания, както и на фантазиите ми... кара ме да искам да чета нататък.. добре направено. Хареса ми начина, по който думите ти текат.Изглеждаше като разказ за реално събитие и беше напълно правдоподобно.Продължавай с добрата работа[email protected].Бих искал да посетя повече с вас.Това е първото ми посещение тук - за първи път оставям коментар.Но трябва да подкрепя усилията ви и да ви кажа, че се надявам Ейприл Гриър и Евън Моран да имат дълги, удовлетворяващи отношения заедно - надявам се да има още срещи, които да споделите с нас.Имате отличен глас и талант, които да споделяте..