Той влезе в стаята, както беше правил толкова пъти преди, и веднага забеляза, че има разлика.Той не можеше точно да определи разликата или да каже какво е различно или защо.Просто чувстваше, че е различно от всички предишни пъти.Имаше нещо във въздуха и той имаше силното усещане, че този път нещо ще се случи и че някой неотклонно го чака.И така той започна както обикновено да поздравява всички гости и когато те му отвърнаха поздравите, той забеляза някой нов, някой, когото никога не беше виждал тук преди, и тя му се усмихна.Той я помоли да го последва и те седнаха на кожен диван в ъгъла на стаята съвсем сами и си говореха.Те говореха и говореха, Той я погледна в очите;бяха толкова покорно красиви.Устните й бяха толкова влажни и месести.Имаше чувството, че иска да я вдигне на ръце и да я отведе оттам.Имаше чувството, че може да скъса всичките й дрехи там и тогава дори с всички тези хора наоколо и просто да я вземе.Искаше я гола, искаше да помирише пола й и да я гледа как му се подчинява и му се предлага.Разбира се, той се въздържа, но знаеше, че ще я срещне отново, и не се съмняваше в ума си какво ще се случи тогава.Тя забеляза, че той стриктно се контролира и на устните й се появи чувствена усмивка на признателност.Той я погледна отново и след това хвана ръката й в своята. Той сложи личната си карта в дланта й, очите му все още бяха приковани в нейните.Той се усмихна, затвори ръката й в юмрук около картата си и елегантно сложи ръката й върху гърдите й.После докосна кокалчетата й с устни.Нито дума от устните му, а милион думи от очите му.Бавно стана и си тръгна.Очите й го проследиха, докато той се отдалечава, и въпреки че току-що се бяха срещнали и тя не знаеше нищо за него, тя се чувстваше комфортно в негово присъствие, успокоена, дори привлечена.Тя погледна картата му и започна да отваря чантата си, за да я прибере, когато зла мисъл завладя ума й.Тя извади мобилния си и се обади на един от трите номера на картата.Естествено, тя набра тази до думата клетка.Тя мислеше, че ще се опита да бъде мистериозна и малко да го дразни.Тя беше страхотен закачка, всичките й приятели знаеха това.Не беше сигурна какво ще каже и направи, може би просто го изслуша как отговаря и след това затвори, или може би се държи така, сякаш е минал любовник, който го иска обратно.Все още обсъждайки какво да каже, тя набра номера.Звънна няколко пъти, но отговор нямаше.Тя изчака още малко, след което върна телефона в чантата си.Сега телефонът й звънна.Силният му чувствен глас с чужд акцент прозвуча в ухото й.Тя замръзна, неспособна да говори.Тогава гласът каза: „Знаех, че ще се обадиш и сега ще направиш каквото ти кажа. Аз съм в колата си. Просто излез от сградата и ще ме видиш. Ще дойдеш сега!“Сега тя знаеше, че се е поставила в голяма беда.Най-разумното би било да пренебрегнете тази молба, но това не беше толкова лесно да се направи.Нито искаше, не наистина.Това би означавало тотално да се откажа от него завинаги.Въпреки че току-що го беше срещнала, тя можеше да види, че той не е от хората, които биха толерирали да не му се подчиняват или да отстъпят контрола на някой друг и освен това дълбоко в себе си тя наистина го харесваше.Неохотно, с несигурност и въпроси в главата си, тя тръгна към изхода.Тя се закле на себе си, че ще промени тези свои закачки, но тогава трябваше да признае, че ако не му се обади, пак щеше да бъде на партито съвсем сама.Вместо това тя беше на път да се срещне с него, за да срещне някого, от когото наистина се чувстваше привлечена и очакването я завладяваше.Защо искаше да я види?Какво щеше да й направи?Тя напусна сградата и веднага забеляза дълга лимузина, паркирана край пътя.Задната врата се отвори и тя влезе безплатен сайт за запознанства. Беше просторна и климатизирана, а прозорците бяха тъмно затъмнени.Имаше бар, музика и хубави широки кожени седалки, меки, гъвкави и топли.И, разбира се, той беше там и я посрещна в колата с усмивка на лицето.— Можем да тръгваме, Фред — каза той в микрофона.Колата оживя и те бяха на път.— Къде ме водите, сър?— попита го тя, но единственият му отговор беше усмивка, поглед и потупване по бедрото й.„Свалете бельото си“, каза твърдият му глас."Извинете ме?"тя мислеше.Беше ли го чула правилно?Тя го погледна, но той дори не гледаше в нейната посока.Тя не смееше да говори и знаеше, че той няма да го каже отново.Беше го казал веднъж и с него една жена щеше да получи само един шанс.Някак си много бързо разбра това за него.Начинът, по който казваше нещата, начинът, по който я гледаше, когато говореше, и фактът, че не обичаше да го карат да чака, й казваше, че тя трябва да направи каквото той иска веднага, трябва да го направи, преди думите да са дори от устата му.Миг по-късно ръката му беше изтеглена и тя знаеше, че трябва незабавно да му даде бельото си.Милион мисли минаха през главата й, но въпреки това тя изпълни желанието му.За секунди тя направи, както го помоли.Той беше достатъчно джентълмен, за да звучи така, сякаш е питал, но в действителност това беше заповед, а не молба.Тя вдигна дупето си, за да свали бикините си и след това ги постави в чакащата му ръка.Той стиска юмрук около тях и ги поднася към носа си.След това й подаде комплект вибриращи яйца.Тя веднага разпозна какви са.Те бяха дистанционно управляваната разновидност.За нея беше очевидно какво трябва да прави с тях или поне така мислеше, защото той бързо добави: „Следвайте указанията!“Тя внимателно следваше указанията и постави блестящите яйца на лявото си коляно.След това тя изпъна краката си, плъзна дупето си по седалката, наведе се назад и се опита да се изправи възможно най-хоризонтално.Тя сложи ръце зад гърба си.Той все още не гледаше в нейната посока, не я наблюдаваше, но тя виждаше усмивка на очакване на лицето му.Може би тази усмивка съдържаше малко жестокост, но съдържаше много страст.Търпеливо, все още не разбирайки напълно защо се съгласява да направи всички тези неща, тя изчака.Едно нещо обаче тя знаеше.Тя не искаше да му не се подчинява или да го разстрои.Тя беше привлечена от него и чувстваше, че той може да я контролира по повече от един начин.Изведнъж тя усети как играчката започва да се движи по бедрото й, бавно се насочва към нейния пол.Движеше се бавно, после спря, после се завъртя.След това премина по другото й бедро и спря на дясното й коляно.Той отново заговори в микрофона и веднага шофьорът спря колата.Той слезе и се премести в предната част на колата.Предната седалка била отделена от задната с тъмен плексигласов екран и тя не можела да види нито него, нито шофьора, нито те нея.Или биха могли?Колата отново ускори напред и от високоговорителя се чу гласът му: „Легнете на седалката и поставете слушалките на ушите си и се уверете, че малкият микрофон, прикрепен към слушалките, е до устата ви. Също така искам да Между другото, съблечете се. След като направите всичко това, вдигнете ръцете си нагоре и вкарайте ръцете си в двата маншета, идващи от покрива на колата. Те автоматично ще се стегнат на китките ви."В този момент за нея беше почти невъзможно да определи или разбере начина, по който се чувства, нито да осмисли мислите, които минаваха през ума й.Едно нещо беше ясно;тя нямаше абсолютно никакъв избор, освен да се подчини на заповедта му.За пореден път тези вибриращи яйца започнаха да бродят нагоре по бедрото й, към сега влажната й могила.Усети как се търкалят по външните й устни и след това проникват в путката й.В същото време тя забелязала чифт скоби, спуснати от тавана на колата, стигащи до зърната й.Той дори не беше там с тук, но тя беше на неговата милост и подчинена на неговите капризи и удоволствия.Можеше да си го представи как седи точно зад този параван, може би да гледа или може би не, но все пак напълно контролира емоциите си, тялото си.Тя започна да стене и накрая разбра защо микрофонът е до устата й.Когато стененето се усили, гласът му прозвуча в слушалките.Мек и страстен, много сладък, но контролиращ и твърд.Толкова много красиви думи, думи, които никога преди не беше чувала.Те се доставяха в ухото й с толкова сила, колкото тази играчка забиваше в путката й и тези скоби ощипваха зърната й.Тя изстена по-силно, тялото й започна да се гърчи и трепери, плътта й се поти, путката й ставаше влажна.Да, тя беше готова да избухне, но можеше ли?Все още не беше казал нищо за това.Тя изчака, надявайки се да получи команда, но не, нито дума от него.Беше достигнала точка, в която вече не можеше да чака и беше почти готова да изкрещи.Тя мислеше да го помоли, но знаеше по-добре.Изведнъж тя чу шум.Предната седалка някак се завъртя и той се появи.Вече беше съблечен и очевидно доста добре надарен.Пръстите му се натикаха в нейния пол, издърпвайки вибриращата играчка от нея.Тялото му се стичаше върху нейното.Усети цялата му тежест, която я придържа към възглавниците на седалката.Краката му бяха оплетени в нейните и мъжествеността му отново притисна нейния пулсиращ хълм.Той освободи ръцете й от белезниците и те полетяха около врата му.Скобите също се отделиха от изправените й и подути зърна, само за да бъдат заменени от ръцете му.Той се вгледа дълбоко в очите й;това беше пламенен, контролиращ поглед и тя усеща топъл прилив на принадлежност, на желание, на притежаване.Сега тя знаеше, че дразнещото й телефонно обаждане по-рано същата вечер не е било грешка.Сега умът й беше свободен от съмнение.Душата й се носеше свободно, емоциите й бяха сигурни.Тя нямаше страх, нямаше слабости, нямаше съмнения.Ръцете му бяха под задника й.Той премести тялото й, за да се приспособи към неговото.Тя стисна очи и усети как той се втурва към нея, изпълвайки я, мускулите на путката й се стегнаха от неговата твърдост и я дои.Устните му се затвориха около дясното й зърно и след това облиза ушите й.Тя чу успокоителния му глас да казва тези думи, които толкова много искаше да чуе: „Сега знам, че си моя. Свърши за мен, малката. Обсипи ме със сладките си сокове. Ароматът на спермата ти е всичко, което искам и имам нужда в момента. "Той все още се набиваше в нея, докато тя идваше, и тя знаеше, че той ще продължи да се натиска, подготвяйки я за втори рунд, този път заедно с него..