Докато черната лимузина Мерцедес се движеше по магистралата далеч от града, Кристин имаше време да обмисли какво щеше да направи.Беше ли луда, луда, луда или просто любопитна?Не можеше да повярва какво прави.Тя беше чувала за него, отдалечения г-н Найт, и го беше виждала на фетиш партита и събития - винаги заобиколен от бляскава тълпа.Когато той вдигна ръка или насочи вниманието си към някой от подчинените си, стаята спря да гледа.Истински майстор на изкуството си (тя се изкикоти на себе си), той беше сила, с която трябваше да се борим – сила, с която само най-охотните и опитни се осмеляват да поемат.Обратно, той проявяваше много фина нежност и грижовност към партньорите си, които Кристин не виждаше често с други в сцената.Ако Найт реши да те вземе, нямаше сигурни думи.Той взе всички вас – мъже или жени, нямаше значение.Тя слушаше с интерес историите на онези, които се опитваха да се доближат до него, но така и не успяваха да открият начин, близък до него.Тези, които са успели, никога не са говорили за това, което го прави още по-голяма мистерия.Тя беше привлечена от него;само гледката му в латекс или кожа я караше да иска да му разкрие желанията си.Сега, след значителни усилия, тя беше тази, която получи ценна покана.Тя го получи на последното парти, на което присъства.Той, разбира се, беше там с целия си антураж и по чист късмет се оказа паркиран в бара точно до нея и нейната среща.Нейната среща, за негово съжаление, беше забравена веднага щом Найт се приближи до бара.Срещата й така или иначе беше нова на сцената, така че тя не се чувстваше твърде виновна, че го е зарязала.Беше й казал, че е отгоре, но без съмнение беше долу.Тя удряше по-силно от него, а той нямаше и малко присъствие, което истински Дом би заповядал.Мисълта за него я накара да се кикоти на глас, докато се возеше на задната седалка в колата.Шофьорът я погледна през огледалото за обратно виждане и тя се усмихна, размествайки дългите си крака, за да му даде по-добър поглед, преди да се върне към мислите си.Дениз беше с Найт онази вечер, както винаги.Кристин беше чувала всичко за нея месеци преди да се срещнат.Дениз беше негова любов и носеше яката си гордо.На партитата тя беше известна като неговия „Частен запас“ и освен ако Найт не даде команда, никой не смееше да я докосне.Това се отнасяше и за всеки друг подчинен под негов контрол, но Дениз беше специална.Тя беше красива, естествена и щеше да приеме всичко, което той й причини, с нетърпение, което караше другите да ревнуват.Същата вечер тя се облегна на бара, люлеейки се в ритъма на музиката, която изпълни клуба.Кристин беше изненадана, когато погледна и поздрави.Скоро те започнаха дълъг разговор за нещо безсмислено, което тя вече не можеше да си спомни – когато изведнъж самият Найт ги прекъсна.„Всичко, което иска да направи, е да ти изяде путката, нали знаеш.Той се наведе в разговора рязко, като ги прекъсна по средата на изречението.Кристин замръзна.Той беше на сантиметри от лицето й и изучаваше всяко нейно движение.Дениз веднага погледна надолу.— Не е ли правилно, мръсница?— каза той, докато насочваше поглед към Дениз.По устата на Дениз се разля злобна усмивка... — Какво каза току-що?— попита я той с разгорещен поглед, който накара и двете жени да се извият.Той се обърна към Кристин.— Свалете си дупето.Той го каза толкова спокойно, колкото се говори за времето.И двамата бързо се съобразиха.— На колене, момиче.Той простреля заповедта по Дениз, която веднага падна на колене в отговор.Пръстите му се заплетоха грубо в косата в основата на черепа й.„Разперете краката си“, каза той на Кристин, точно когато тя сваля бикините си от глезена си.Тя вече капеше в очакване какво щеше да се случи.Позовавайки се на целия си предишен опит, Кристин стоеше изправена и идеално изправена.Тя разтвори дългите си крака, заключи ръце зад гърба си, вдигна брадичката си и хвърли очи към пода.„Ааа, виждам опитна мръсница!“— каза Найт с лека усмивка, наблюдавайки с интерес как тя заема позицията.Кристин почувства, че смущението я зачервява, но унижението ставаше все по-влажно от момента.Барът около нея сякаш изчезна.Цялото й внимание беше насочено към усещането, минаващо през тялото й.Усети как се приближава.„Отвори устата си и си изплези езика, мръсница.“Той командваше Дениз.Той дръпна косата й назад, принуждавайки я да наклони леко главата си нагоре, и я бутна в най-личната част на Кристин.Носът на Дениз беше изпълнен с прекрасната миризма на нейната влага.Усещаше как клиторът на Кристин вече е подут и влагата се изплъзва от пълните й с кръв срамни устни.Дениз беше готова да го вкуси, гладна за него, и изпъна език, за да я вземе в устата си.В последната възможна секунда Найт дръпна главата й назад.„Мислиш, че можеш да бъдеш лош и въпреки това да бъдеш възнаграден?“— попита той Дениз.— Не, сър, ще бъда добър, сър!Тя бързо отвърна, надявайки се все още да вкуси твърде дълбоко жената пред нея.Кристин трепереше, докато слушаше размяната.Искаше да вдигне очи и да гледа сцената, която се разгръща пред нея, но също така искаше нещо повече от този момент в бара.Знаеше, че ако наруши протокола, като вдигне поглед, ще загуби шанса.Найт вдигна Дениз с юмрук в косата й, което я накара да направи гримаса.Когато тя се изправи, той блъсна със сила Кристин.„Дръж се за нея“, заповяда той на Дениз, която продължи да обвива ръцете си около Кристин.Полата на Кристин все още беше вдигната и тя усещаше дъха на Дениз върху тазовата си кост.Беше вбесяващо.Беше толкова загубена да усеща топлината върху кожата си, че първият удар я стресна.Тя вдигна глава и видя, че Найт отново дърпа ръката си.Беше клекнал зад Дениз;ръцете му вече бяха във въздуха надолу.Ударът накара цялото тяло на Дениз да трепери.Тя изви гръб още повече, избутвайки дупето си към него, за да приеме ударите.Ръцете й се стиснаха още повече и лицето й беше притиснато към тялото на Кристин.Дениз дишаше тежко и стенеше при всеки удар.Кристин усети как собствената си влага се стича по бедрата й и копнееше устата на Дениз да намери пътя към клитора й.Тя гледаше как Найт майсторски превръща оголеното дупе на Дениз в ярко червено, пляскайки и след това потривайки нежно ръцете си по задника й, без да си дава сметка кога ще бъде следващият удар.Кристин трепереше, когато влезе в собственото си „пространство за глава“.Цялото й тяло копнееше да бъде докоснато, напляскано, прецакано и използвано.Тя губеше контрол.Ръцете на Дениз намериха задните бузи на Кристин и тя сега ги месеше нежно между ударите.Когато удари, хватката на Дениз се затягаше.Тя дърпаше, разпространяваше и дърпаше интимните части на Кристин чрез здравата й хватка за дупето.Кристин затвори очи.Изгубена в момента, тя можеше да усети как оргазмът се нараства вътре, а след това просто ей така спря.Кристин вдигна поглед, когато Дениз се изправи, гледайки я право в очите.Усещаше и виждаше похотта си и точно в този момент знаеше какво иска, както никога досега.Найт се разхождаше безгрижно напред, за да дръпне полата на Кристин надолу.Той извади карта от джоба си и й я подаде.„Бъдете в дома ми в неделя сутрин в 11 сутринта; не закъснявайте“ Той хвърли поглед към Дениз, която гледаше Кристин като вечеря на лъвица.И с това се обърна и изчезна в тълпата.Дениз закачи пръста си през пръстена на яката, която Кристин носеше, и я издърпа лице в лице, така че да са на сантиметри един от друг.— Току-що взех един за теб; сега си ми длъжник. Не го забравяй — и без значение какво — не закъснявай.Ръчно написана бележка с имейл адрес беше пъхната в потната й длан."Изпратете ми имейл адреса си.

Колата ще ви вземе - бъдете готови".Силна спирачка на лимузината върна Кристин в настоящето.Очите на шофьора срещнаха нейните в огледалото.Кристин надникна през предния прозорец на колата, само за да види две масивни черни порти.Шофьорът бавно маневрира към алеята.„Ще бъдем пред входната врата след пет минути, госпожо halo достигане на зомби сватовство. Къщата е предупредена, че сте тук.“"Къщата е алармирана?"— помисли си тя.Пет минути, за да стигнете до къщата от портата.Имотът беше огромен;буйни и зелени.Скоро те се издигнаха на малък хълм и тя можеше да види къщата...

сякаш беше пренесена на нереално място.Никога не беше виждала дом като този в Америка.Но и тя никога не беше срещала такива хора.Тя се изсмя тихо на себе си.Когато колата спря преди входа, шофьорът слезе и отвори вратата.„Не се тревожете за нещата си, госпожо, аз ще се погрижа за тях.“Точно тогава една от масивните дървени входни врати се отвори и висок младеж слезе бързо по стълбите.Шофьорът кимна.— Къщият ще ви приеме, г-жо."Houseboy? Къде, по дяволите, съм?"Тя си помисли....