да прави любов с майка си."— Наистина ли?Бритни сбърчи носа си.— И спойлери, Дани. Обзалагам се, че беше пълна с цветя и много спретнато подрязана.“Свежият въздух около тях ободри Даниел.Силен бриз духаше в лицата им от север."Благодаря, че ме изведе тук, Брит.
Сигурно мивката ме е разсеяла.— Точно така, мивката.Джордж завъртя горещия кран и после студения.Водата потече в легена както трябва.„Всичко изглежда наред. да пръскам от там долу... Няма такива неща като призраци."Джордж я изведе от банята."Нека се държим заедно и къщата няма да изглежда толкова призрачна.
Сигурен съм, че е просто изкълчване.“Тя се притесняваше, че може да е нещо по-лошо.Тя мислеше за рентгенови снимки, многократни пътувания до специалисти и лекарства.Те наистина не можеха да си позволят всичко това.. Джордж. много. Дотогава..." Джули се изправи и бутна Елоиз встрани .Кафявата конска опашка на Джули се размаха, докато тя преминаваше покрай бременната жена към вратата на банята."Сънувам, сънувам.
Да, така е."Бритни се усмихна леко, изправи се, отиде до рафта и извади библията им.— Почти съм сигурен, че е в Левит. измама.Джули поклати глава.„Никога не бих направил това с... ни преследваше.Смехът на Бритни се забави.— С...
Ще сложим малко лед на този глезен. ооооооооооо... Не знам."Не бъди глупав. той има... Оказа се, че тръните са остри."— Всяка роза има своите бодли, Брит.Джордж заключи входната врата и я последва в кухнята.— Ще ти правя компания.— Благодаря, татко.Бритни влезе в кухнята и се отправи към мивката.— Защо си държиш бикините, мамо?Даниел погледна лявата ръка на Джули, където бельото й беше свито в юмрук.— О, а...
Може би трябва да докараме някой, който да отърве къщата ни от... Как го наричате?“— Е, със сигурност върши работа.Елоиз бутна главата на фалоса във влагалището пред нея.— Господи, стегнат си.
Майката на Мойсей се омъжи за племенник, мисля. Този твой Джордж сигурно е лилипут."Какво? Не... Видя ли призрак?Джордж се засмя и сложи ръка на тънкото рамо на жена си.Колкото и смешно да беше това, тя имаше притеснен вид.„Да…“ Джули видя, че той й се смее.— Искам да кажа не.
Искаш ли да дойдеш?“Бритни се изправи, приглади дългата си рокля, подкани брат си и излезе от библиотеката."Сигурен."Даниел изпипа страницата, на която беше, и се изправи.Той остави книгата на стола и последва сестра си.Джули чакаше в бърлогата точно зад полузатворената врата.Чувстваше се като глупачка, която се крие в собствената си къща, но ето я.Тя слушаше децата си от другата страна на коридора в библиотеката, но не можеше да различи думите им.Те спореха за нещо добродушно.Близнаците винаги са били толкова приятни.Това беше нейният първороден, Брад, който наистина беше опитал търпението на родителите си.Накрая ги чу да напуснат библиотеката и да тръгнат по коридора.След като Бритни и Даниел изчезнаха от входната врата на къщата, Джули излезе на пръсти от бърлогата.„Може би не трябва да правя това“, прошепна си Джули.Тя погледна надолу по коридора към главното стълбище.Джордж беше горе в западната кула и той я помоли за помощ.И ето Джули, която се промъкваше като тийнейджърка с първата си любов.Тя пое дълбоко дъх и влезе в библиотеката.По-късно щеше да помогне на съпруга си.Просто имаше нужда да види този гигантски фалшив пенис още веднъж.Тя просто щеше да го извади от системата си.Пет минути по-късно тя седна на капака на тоалетната в банята до леговището.Роклята й беше събрана около кръста й, а бикините й лежаха на пода.— Само за минута — промърмори Джули.Тя взе главата на черния като смола фалос и я потърка във влажните си вагинални устни.Тя хвана нещото с две ръце и се удиви на обиколката му."Uuuuugggggghhhhhh."Джули трепереше, докато го натикаше в себе си.— О, боже, твърде голям е.Тя вкара около половината глава и се загледа в бедното си разтегнато влагалище.Надяваше се, че нещата ще се затегнат бързо, след като приключи.Тя не искаше Джордж да забележи нещо различно по време на интимното им време.Тя бутна и малко повече от вените се премести в нея.— Това е доста херкулесовата задача, която си поел.Елоиз стоеше до вратата на банята и гледаше Джули с хладни зелени очи."Какво?"Джули изпищя и пусна вибратора на пода, където удари силно.— О, не се спирай на моя сметка, скъпа.Елоиз се усмихна и направи две крачки към Джули.Тя се наведе бавно, обгръщайки големия си корем с една ръка, и се изправи на колене.Дългата й, объркана рокля се стичаше около нея на пода.Тя вдигна вибратора в лявата си ръка.— Този великолепен кон е доста мокър, палава госпожо.„Сънувам… сънувам…“ Кафявите очи на Джули се разшириха, а дъхът й стана плитък.— Е, тогава сънувайте, госпожо Андерсън.Елоиз се наведе напред и избута роклята на Джули обратно нагоре по краката й от мястото, където падна от уплаха."Нищо, освен най-приятните сънища за теб."Елоиз сведе поглед към онзи изрязан храст между краката на Джули и стърчащите устни точно отдолу.— Държахте краката си отворени за мен, това беше много добре.Тя вдигна вибратора и потърка главата в дъното на Джули.„Това е толкова странно нещо. Нали?"Плевели се докоснаха по краката на близнаците, когато Бритни и Даниел завиха в югоизточния ъгъл на къщата.Старата, неравна калдъръмена пътека направи всичко възможно да завие глезените им, така че близнаците стъпват с известно внимание.„Как мислите, че е изглеждала градината в разцвета си?“Бритни погледна през рамо към Даниел, докато той я последва.„Семейство Палмъри вероятно накараха слуги да се грижат за градината. Имах един, изработен от дърво, но това е по-добър материал. ах... Можеха да го направят с дрехите си.
Голотата на баща си и голотата на майка си да не разкриваш; тя е твоя майка; да не разкриваш голотата й.“Тя вдигна глава и се усмихна триумфално на Даниел."Това изглежда ясно. нежелани духове.— Това е лудост, Джулс свържете laredo tx.
Това беше объркано за руснаците да му направят това."„Да, но пише само голота. Няма нищо от това да оставиш сина си да те опознае напълно.
Може да се наложи да се обадим на полицията.Елоиз направи движение с ръката си, сякаш държеше нещо голямо пред устата си.Тя движеше ръката си напред-назад и отново и отново изпъкваше чек-а си с език.Беше ясно, че иска Даниел да накара майка си да свирка.— Какво е това, тиква?Джули претърси превръзките, търсейки тези за колене и лакти.— Нищо, мамо.Даниел продължи да клати глава към Елоиз.Дори и да искаше още една свирка от майка си, беше неподходящ момент.Не с баща му и сестра му само в коридора.Не с пулсиращия глезен.„Просто мисля, че не трябва да притесняваме полицията за това.Даниел си помисли за устата на майка му, увита около члена му.Може би наистина искаше повече внимание от Джули.Но ще трябва да почака.По-късно той заговори на Елоиз.Сега Елоиз отвърна с уста.Или тя поклати глава и лицето й потъмня.— Е, ти и сестра ти можеш да ни разкажеш всичко за човека, след като те изчистим.Джули извади правилните превръзки и затвори аптечката.Огледалото отново премина от прозорец към духовния свят към обикновена отразяваща повърхност.— Ето сега, нека да те закърпим.Джули се изправи на колене пред Даниел.Той все още седеше там, където го беше оставила на тоалетната седалка.Тя протегна ръка и свали лявата му обувка.Когато тя размърда дясната му, синът й изскимтя.„Съжалявам, скъпа. цилиндър."О, Боже."Джули се наведе и премести ръката на Даниел от раменете на сестра му към нейните."Точно сега?"— Всичко е наред, мамо.Даниел вдигна поглед в меките кафяви очи на майка си.— Не беше много бърз.Русата му коса падаше на челото и в очите.„Да те почистим“, каза Джули на Даниел.„Джордж, можеш ли да видиш дали мъжът е още отвън?“"На него."Джордж изтича към кабинета и се върна с дървена бейзболна бухалка.Той отвори вратата и изскочи навън.— Бритни, тиква, по-добре изхвърли тези цветя и си почисти ръката.Джули помогна на куцащия си син да отиде до банята.Минута по-късно Джордж отново влезе в къщата и затръшна масивната входна врата след себе си.— Там няма никой.Дишаше тежко от тичането из къщата.— Вие двамата сигурни ли сте, че сте видели някого?„Ясно като бял ден“, каза Бритни.— Сигурно си го изплашил, татко."Хххмммм."Джордж погледна жена си и Даниел, когато изчезнаха към банята.— Къде отиваш, Джулс?— Грижа се за Дани, Джордж.Джули вкара Даниел в банята, сложи го на капака на тоалетната и затвори вратата.— Добре, предполагам.Джордж погледна към дъщеря си, докато тя тръгна към кухнята."Къде отиваш?"— Да ги сложа във вода.Бритни вдигна розите.Техният рубинен оттенък съвпадаше с кръвта, която се стичаше по ръката й."И да си изчистя ръката. Той е моят... Още не съм изследвал екстериора.""Нито пък аз."Бритни заобиколи североизточния ъгъл.— О, красиви са.Розовият храст изглеждаше още по-плодотворен, гледан от нивото на земята.Цветята бяха наситено пурпурни, с големи венчелистчета, сгушени заедно.— Ножици, моля."Сигурен."Даниел спря до нея, извади ножиците, които беше извадил от джоба си, и й ги подаде.Гледаше я как скача през плевелите до розовия храст.Тялото й беше толкова отпуснато под издигащата се рокля и лицето й безгрижно, докато обикаляше растението в търсене на перфектни цветя.— Този храст е прекрасен, не мислиш ли, Дани?Бритни протегна ножица и отряза едно стъбло, като внимаваше да не хване тръните.— Да, хубаво е.Даниел се усмихна.Чувстваше се толкова отстранен от всички странни събития, които се бяха случили в имението до тях.Това беше едновременно мъчително притеснение и облекчение.Имаше отчаяна нужда да види Елоиз отново скоро.Но също така знаеше, че развратният път, който той и Джули изминаха, ще доведе до неотменими събития.Даниел не искаше да направи нищо, което да навреди на отношенията му с любящата му майка.Но дори и без подтикването на Елоиз, той се чувстваше привлечен от по-нататъшни неща с Джули.Всичко беше толкова объркващо."Кой е това?"Бритни погледна към северозападния ъгъл на къщата."Какво?"Даниел се измъкна от мечтите си и проследи погледа й.Висок квадратен мъж с цилиндър се насочи към тях целенасочено.Подгъвът на дългото му, кадифено сако просто почеше върховете на плевелите под него.Черните му мустаци увиснаха около ъглите на устата му, а черните му очи сякаш гледаха право през тях.Господи, помисли си Даниел, очите му бяха толкова черни.— Какви пакости донесохте в градината ми, негодници?Мъжът сви ръце в юмруци отстрани.Беше на около тридесет фута от близнаците."Кой е това?"Бритни примижа към мъжа, но примижаването не направи присъствието му по-логично."Да тръгваме."Даниел видя, че Бритни няма да бяга, затова пристъпи към нея и хвана свободната й ръка в своята.Даниел разпозна гласа от нощта, когато Елоиз го поведе надолу по тайните стълби.Това беше Фредерик Палмър в плът.Или от каквото и да са направени призраците.— Сега, Брит.Когато Фредерик се приближи на около двадесет и пет фута, Даниел дръпна силно ръката на сестра си и те тръгнаха и бягаха.— Какво става, Дани?Бритни хвърли ножицата в плевелите и стисна розите, които беше набрала в дясната си ръка.Тя изтича с Даниел обратно по пътя, по който бяха дошли."Луд пич в нашата градина."Те заобиколиха североизточния ъгъл на спринт.— Как изглежда?През коленете им летяха плевели.Никой от близнаците не погледна назад.— Връщайте се тук, вие, крадци.Гласът на Фредерик висеше във въздуха на градината и отекваше около тях.— Ще ви преследвам, негодници.Даниел рискува да погледне през рамо.Фредерик стоеше в ъгъла на имението, покрай което току-що бяха минали.Ръцете на мъжа висяха неподвижно отстрани и очите му бликнаха от омраза.Облекчение изпълни Даниел, тъй като изглеждаше, че Фредерик се е отказал от преследването.Точно тогава кракът на Даниел се отклони настрани върху калдъръм и глезенът му се преобърна.Той се блъсна в плевелите с кратък вик.— Хайде, Дани.
Ами ако децата искат да използват тази баня?“„Аз…“ Джули тръгна към него.Той го приемаше по-добре, отколкото тя си мислеше.Тя пристигна до отворената врата и погледна вътре, за да открие съпруга си, който държи забравените й бикини в дясната си ръка.Той й ги предложи и Джули протегна ръка и ги взе.— Съжалявам, Джордж. Прекалено е... добре съм."Джули обмисли нещата.Ако Джордж беше тук, тогава това, което току-що се беше случило в банята, не беше сън.За първи път в зрялата си възраст Джули смята съществуването на призраци за правдоподобно.По дяволите, сега беше голяма вероятност."Просто...
това не е важно.Джули остави бикините на пода до вратата и мълчаливо проклина липсата на джобове по дамска мода.— По-важното е, кой те преследваше, Дани?Джули се наведе в кръста, дръпна панталоните на сина си до пищялите му и добре разгледа ожулването на коляното му."Това е гадно ожулване, нека взема пероксида."Джули се изправи и отвори шкафа с лекарства зад огледалото.— Не искам да говоря за този човек.Погледът на Даниел пътуваше нагоре по извитото тяло на майка му, скрито под роклята й.Противоречиви емоции го обзеха.С отворена аптечка и Джули, която ровеше в нея, сега само Даниел виждаше огледалото в банята.В огледалото Елоиз стоеше вътре и се усмихваше на Даниел, сякаш огледалото беше прозорец с нейното луничаво чело, притиснато към стъклото.— Разбирам, че си бил много уплашен.Джули постави бутилката с пероксид на мивката и порови още малко.— Но ще трябва да кажеш на мен и баща си, за да разберем какво се е случило. Много точки, всъщност. Наистина бих могла да се възползвам от помощта ти…“ Той спря, когато видя лицето й."Добре ли си?"Жена му имаше неистов поглед, а роклята й беше смачкана."Добре...
Сигурно мивката ме е разсеяла.— Точно така, мивката.Джордж завъртя горещия кран и после студения.Водата потече в легена както трябва.„Всичко изглежда наред. да пръскам от там долу... Няма такива неща като призраци."Джордж я изведе от банята."Нека се държим заедно и къщата няма да изглежда толкова призрачна.
Сигурен съм, че е просто изкълчване.“Тя се притесняваше, че може да е нещо по-лошо.Тя мислеше за рентгенови снимки, многократни пътувания до специалисти и лекарства.Те наистина не можеха да си позволят всичко това.. Джордж. много. Дотогава..." Джули се изправи и бутна Елоиз встрани .Кафявата конска опашка на Джули се размаха, докато тя преминаваше покрай бременната жена към вратата на банята."Сънувам, сънувам.
Да, така е."Бритни се усмихна леко, изправи се, отиде до рафта и извади библията им.— Почти съм сигурен, че е в Левит. измама.Джули поклати глава.„Никога не бих направил това с... ни преследваше.Смехът на Бритни се забави.— С...
Ще сложим малко лед на този глезен. ооооооооооо... Не знам."Не бъди глупав. той има... Оказа се, че тръните са остри."— Всяка роза има своите бодли, Брит.Джордж заключи входната врата и я последва в кухнята.— Ще ти правя компания.— Благодаря, татко.Бритни влезе в кухнята и се отправи към мивката.— Защо си държиш бикините, мамо?Даниел погледна лявата ръка на Джули, където бельото й беше свито в юмрук.— О, а...
Може би трябва да докараме някой, който да отърве къщата ни от... Как го наричате?“— Е, със сигурност върши работа.Елоиз бутна главата на фалоса във влагалището пред нея.— Господи, стегнат си.
Майката на Мойсей се омъжи за племенник, мисля. Този твой Джордж сигурно е лилипут."Какво? Не... Видя ли призрак?Джордж се засмя и сложи ръка на тънкото рамо на жена си.Колкото и смешно да беше това, тя имаше притеснен вид.„Да…“ Джули видя, че той й се смее.— Искам да кажа не.
Искаш ли да дойдеш?“Бритни се изправи, приглади дългата си рокля, подкани брат си и излезе от библиотеката."Сигурен."Даниел изпипа страницата, на която беше, и се изправи.Той остави книгата на стола и последва сестра си.Джули чакаше в бърлогата точно зад полузатворената врата.Чувстваше се като глупачка, която се крие в собствената си къща, но ето я.Тя слушаше децата си от другата страна на коридора в библиотеката, но не можеше да различи думите им.Те спореха за нещо добродушно.Близнаците винаги са били толкова приятни.Това беше нейният първороден, Брад, който наистина беше опитал търпението на родителите си.Накрая ги чу да напуснат библиотеката и да тръгнат по коридора.След като Бритни и Даниел изчезнаха от входната врата на къщата, Джули излезе на пръсти от бърлогата.„Може би не трябва да правя това“, прошепна си Джули.Тя погледна надолу по коридора към главното стълбище.Джордж беше горе в западната кула и той я помоли за помощ.И ето Джули, която се промъкваше като тийнейджърка с първата си любов.Тя пое дълбоко дъх и влезе в библиотеката.По-късно щеше да помогне на съпруга си.Просто имаше нужда да види този гигантски фалшив пенис още веднъж.Тя просто щеше да го извади от системата си.Пет минути по-късно тя седна на капака на тоалетната в банята до леговището.Роклята й беше събрана около кръста й, а бикините й лежаха на пода.— Само за минута — промърмори Джули.Тя взе главата на черния като смола фалос и я потърка във влажните си вагинални устни.Тя хвана нещото с две ръце и се удиви на обиколката му."Uuuuugggggghhhhhh."Джули трепереше, докато го натикаше в себе си.— О, боже, твърде голям е.Тя вкара около половината глава и се загледа в бедното си разтегнато влагалище.Надяваше се, че нещата ще се затегнат бързо, след като приключи.Тя не искаше Джордж да забележи нещо различно по време на интимното им време.Тя бутна и малко повече от вените се премести в нея.— Това е доста херкулесовата задача, която си поел.Елоиз стоеше до вратата на банята и гледаше Джули с хладни зелени очи."Какво?"Джули изпищя и пусна вибратора на пода, където удари силно.— О, не се спирай на моя сметка, скъпа.Елоиз се усмихна и направи две крачки към Джули.Тя се наведе бавно, обгръщайки големия си корем с една ръка, и се изправи на колене.Дългата й, объркана рокля се стичаше около нея на пода.Тя вдигна вибратора в лявата си ръка.— Този великолепен кон е доста мокър, палава госпожо.„Сънувам… сънувам…“ Кафявите очи на Джули се разшириха, а дъхът й стана плитък.— Е, тогава сънувайте, госпожо Андерсън.Елоиз се наведе напред и избута роклята на Джули обратно нагоре по краката й от мястото, където падна от уплаха."Нищо, освен най-приятните сънища за теб."Елоиз сведе поглед към онзи изрязан храст между краката на Джули и стърчащите устни точно отдолу.— Държахте краката си отворени за мен, това беше много добре.Тя вдигна вибратора и потърка главата в дъното на Джули.„Това е толкова странно нещо. Нали?"Плевели се докоснаха по краката на близнаците, когато Бритни и Даниел завиха в югоизточния ъгъл на къщата.Старата, неравна калдъръмена пътека направи всичко възможно да завие глезените им, така че близнаците стъпват с известно внимание.„Как мислите, че е изглеждала градината в разцвета си?“Бритни погледна през рамо към Даниел, докато той я последва.„Семейство Палмъри вероятно накараха слуги да се грижат за градината. Имах един, изработен от дърво, но това е по-добър материал. ах... Можеха да го направят с дрехите си.
Голотата на баща си и голотата на майка си да не разкриваш; тя е твоя майка; да не разкриваш голотата й.“Тя вдигна глава и се усмихна триумфално на Даниел."Това изглежда ясно. нежелани духове.— Това е лудост, Джулс свържете laredo tx.
Това беше объркано за руснаците да му направят това."„Да, но пише само голота. Няма нищо от това да оставиш сина си да те опознае напълно.
Може да се наложи да се обадим на полицията.Елоиз направи движение с ръката си, сякаш държеше нещо голямо пред устата си.Тя движеше ръката си напред-назад и отново и отново изпъкваше чек-а си с език.Беше ясно, че иска Даниел да накара майка си да свирка.— Какво е това, тиква?Джули претърси превръзките, търсейки тези за колене и лакти.— Нищо, мамо.Даниел продължи да клати глава към Елоиз.Дори и да искаше още една свирка от майка си, беше неподходящ момент.Не с баща му и сестра му само в коридора.Не с пулсиращия глезен.„Просто мисля, че не трябва да притесняваме полицията за това.Даниел си помисли за устата на майка му, увита около члена му.Може би наистина искаше повече внимание от Джули.Но ще трябва да почака.По-късно той заговори на Елоиз.Сега Елоиз отвърна с уста.Или тя поклати глава и лицето й потъмня.— Е, ти и сестра ти можеш да ни разкажеш всичко за човека, след като те изчистим.Джули извади правилните превръзки и затвори аптечката.Огледалото отново премина от прозорец към духовния свят към обикновена отразяваща повърхност.— Ето сега, нека да те закърпим.Джули се изправи на колене пред Даниел.Той все още седеше там, където го беше оставила на тоалетната седалка.Тя протегна ръка и свали лявата му обувка.Когато тя размърда дясната му, синът й изскимтя.„Съжалявам, скъпа. цилиндър."О, Боже."Джули се наведе и премести ръката на Даниел от раменете на сестра му към нейните."Точно сега?"— Всичко е наред, мамо.Даниел вдигна поглед в меките кафяви очи на майка си.— Не беше много бърз.Русата му коса падаше на челото и в очите.„Да те почистим“, каза Джули на Даниел.„Джордж, можеш ли да видиш дали мъжът е още отвън?“"На него."Джордж изтича към кабинета и се върна с дървена бейзболна бухалка.Той отвори вратата и изскочи навън.— Бритни, тиква, по-добре изхвърли тези цветя и си почисти ръката.Джули помогна на куцащия си син да отиде до банята.Минута по-късно Джордж отново влезе в къщата и затръшна масивната входна врата след себе си.— Там няма никой.Дишаше тежко от тичането из къщата.— Вие двамата сигурни ли сте, че сте видели някого?„Ясно като бял ден“, каза Бритни.— Сигурно си го изплашил, татко."Хххмммм."Джордж погледна жена си и Даниел, когато изчезнаха към банята.— Къде отиваш, Джулс?— Грижа се за Дани, Джордж.Джули вкара Даниел в банята, сложи го на капака на тоалетната и затвори вратата.— Добре, предполагам.Джордж погледна към дъщеря си, докато тя тръгна към кухнята."Къде отиваш?"— Да ги сложа във вода.Бритни вдигна розите.Техният рубинен оттенък съвпадаше с кръвта, която се стичаше по ръката й."И да си изчистя ръката. Той е моят... Още не съм изследвал екстериора.""Нито пък аз."Бритни заобиколи североизточния ъгъл.— О, красиви са.Розовият храст изглеждаше още по-плодотворен, гледан от нивото на земята.Цветята бяха наситено пурпурни, с големи венчелистчета, сгушени заедно.— Ножици, моля."Сигурен."Даниел спря до нея, извади ножиците, които беше извадил от джоба си, и й ги подаде.Гледаше я как скача през плевелите до розовия храст.Тялото й беше толкова отпуснато под издигащата се рокля и лицето й безгрижно, докато обикаляше растението в търсене на перфектни цветя.— Този храст е прекрасен, не мислиш ли, Дани?Бритни протегна ножица и отряза едно стъбло, като внимаваше да не хване тръните.— Да, хубаво е.Даниел се усмихна.Чувстваше се толкова отстранен от всички странни събития, които се бяха случили в имението до тях.Това беше едновременно мъчително притеснение и облекчение.Имаше отчаяна нужда да види Елоиз отново скоро.Но също така знаеше, че развратният път, който той и Джули изминаха, ще доведе до неотменими събития.Даниел не искаше да направи нищо, което да навреди на отношенията му с любящата му майка.Но дори и без подтикването на Елоиз, той се чувстваше привлечен от по-нататъшни неща с Джули.Всичко беше толкова объркващо."Кой е това?"Бритни погледна към северозападния ъгъл на къщата."Какво?"Даниел се измъкна от мечтите си и проследи погледа й.Висок квадратен мъж с цилиндър се насочи към тях целенасочено.Подгъвът на дългото му, кадифено сако просто почеше върховете на плевелите под него.Черните му мустаци увиснаха около ъглите на устата му, а черните му очи сякаш гледаха право през тях.Господи, помисли си Даниел, очите му бяха толкова черни.— Какви пакости донесохте в градината ми, негодници?Мъжът сви ръце в юмруци отстрани.Беше на около тридесет фута от близнаците."Кой е това?"Бритни примижа към мъжа, но примижаването не направи присъствието му по-логично."Да тръгваме."Даниел видя, че Бритни няма да бяга, затова пристъпи към нея и хвана свободната й ръка в своята.Даниел разпозна гласа от нощта, когато Елоиз го поведе надолу по тайните стълби.Това беше Фредерик Палмър в плът.Или от каквото и да са направени призраците.— Сега, Брит.Когато Фредерик се приближи на около двадесет и пет фута, Даниел дръпна силно ръката на сестра си и те тръгнаха и бягаха.— Какво става, Дани?Бритни хвърли ножицата в плевелите и стисна розите, които беше набрала в дясната си ръка.Тя изтича с Даниел обратно по пътя, по който бяха дошли."Луд пич в нашата градина."Те заобиколиха североизточния ъгъл на спринт.— Как изглежда?През коленете им летяха плевели.Никой от близнаците не погледна назад.— Връщайте се тук, вие, крадци.Гласът на Фредерик висеше във въздуха на градината и отекваше около тях.— Ще ви преследвам, негодници.Даниел рискува да погледне през рамо.Фредерик стоеше в ъгъла на имението, покрай което току-що бяха минали.Ръцете на мъжа висяха неподвижно отстрани и очите му бликнаха от омраза.Облекчение изпълни Даниел, тъй като изглеждаше, че Фредерик се е отказал от преследването.Точно тогава кракът на Даниел се отклони настрани върху калдъръм и глезенът му се преобърна.Той се блъсна в плевелите с кратък вик.— Хайде, Дани.
Ами ако децата искат да използват тази баня?“„Аз…“ Джули тръгна към него.Той го приемаше по-добре, отколкото тя си мислеше.Тя пристигна до отворената врата и погледна вътре, за да открие съпруга си, който държи забравените й бикини в дясната си ръка.Той й ги предложи и Джули протегна ръка и ги взе.— Съжалявам, Джордж. Прекалено е... добре съм."Джули обмисли нещата.Ако Джордж беше тук, тогава това, което току-що се беше случило в банята, не беше сън.За първи път в зрялата си възраст Джули смята съществуването на призраци за правдоподобно.По дяволите, сега беше голяма вероятност."Просто...
това не е важно.Джули остави бикините на пода до вратата и мълчаливо проклина липсата на джобове по дамска мода.— По-важното е, кой те преследваше, Дани?Джули се наведе в кръста, дръпна панталоните на сина си до пищялите му и добре разгледа ожулването на коляното му."Това е гадно ожулване, нека взема пероксида."Джули се изправи и отвори шкафа с лекарства зад огледалото.— Не искам да говоря за този човек.Погледът на Даниел пътуваше нагоре по извитото тяло на майка му, скрито под роклята й.Противоречиви емоции го обзеха.С отворена аптечка и Джули, която ровеше в нея, сега само Даниел виждаше огледалото в банята.В огледалото Елоиз стоеше вътре и се усмихваше на Даниел, сякаш огледалото беше прозорец с нейното луничаво чело, притиснато към стъклото.— Разбирам, че си бил много уплашен.Джули постави бутилката с пероксид на мивката и порови още малко.— Но ще трябва да кажеш на мен и баща си, за да разберем какво се е случило. Много точки, всъщност. Наистина бих могла да се възползвам от помощта ти…“ Той спря, когато видя лицето й."Добре ли си?"Жена му имаше неистов поглед, а роклята й беше смачкана."Добре...