Джоан Хокинс закара своя по-късен модел Prius в подразделението си след работа в началото на декемврийската вечер.Слънцето вече беше залязло и кварталът й беше доста тъмен.Виждаше синкавите трептения на съседите си, които вече бяха започнали да гледат телевизия.Беше дълъг ден на нейната работа като администратор в местния обществен колеж и тя с нетърпение очакваше спокойна вечер, може би с няколко много сухи мартини.Тя беше в началото на шейсетте и се поддържаше в добра форма.Тя беше разведена десет години по-рано (трябваше да са двадесет години по-рано, тя каза на приятелите си).На пет и четири, един и половина, със сини очи и сиво-бяла коса, която поддържаше с вид на Хилари Клинтън, тя все още смяташе себе си за привлекателна жена.От време на време някой в ​​колежа се опитваше да я оправи с някого.Обикновено се оказваха неудачници, също като бившия й съпруг.Джоан беше облечена с жълта жилетка от агнешка вълна, бяла блуза, черна вълнена пола с дължина до коляното, черни високи чорапи до бедрата и черни кожени ботуши до коляното.След като прибра колата си в гаража си и натисна бутона на дистанционното, за да спусне гаражната врата, тя събра голямата си чанта и калъфа за лаптоп и отвори вратата, която водеше към нейната кухня.Беше направила само няколко крачки, преди облечена в кожена ръкавица ръка да покрие устата й и тя усети остър удар в гърба си.„Просто мълчи“, каза й нисък авторитетен глас.— Усещаш ли го в гърба си?— Ако не ми създаваш проблеми, няма да пострадаш. Разбираш ли?„Аз съм просто твоят обикновен крадец и, за твое съжаление, ти си влязъл тук, преди да съм свършил да се помагам с нещата ти. Ще трябва да те вържа, но ако си добро момиче, ще се оправиш и ще можеш да се обадиш на застрахователната си компания доста бързо. Добре?"Джоан издаде треперещ звук в ръката на крадеца и кимна с глава в кротко съгласие.Мъжът очевидно беше по-голям и по-силен от нея и тя знаеше, че няма друг избор, освен да се подчини.„Добре“, каза мъжът и свали чантата й и чантата за лаптоп от раменете й на пода, като държеше ръката си върху устата й.„А сега отвори“, нареди той и когато Джоан се подчини, някакъв вид плат влезе в устата й.„Дръж го там“, казаха й и тя почувства ръцете си, покрити с пуловер, издърпани зад себе си и първо усети, след това чу белезници, поставени около китките й и заключени на място.Тя се завъртя и видя, че нейният похитител е висок, слаб мъж, облечен изцяло в черно, от някакви обувки с мека подметка до черна вълнена шапка за ски, която той беше навлякъл върху лицето си.Единственото, което Джоан можеше да види, в своето възбудено, уплашено състояние, бяха сините му очи.Бръкна в джоба си и излезе с малка ролка сребърна тиксо.Той откъсна една шест инча дълга лента и я постави върху устните на Джоан.След това повтори процеса, изглаждайки лентите от лентата с няколко изненадващо нежни движения на пръстите си.„Мой, мой“, каза той, смеейки се.„Ти изглеждаш доста добре – за по-възрастна жена, това е.”Очите на Джоан неволно се разшириха и тя се изви и се изви в хватката му, карайки го да се засмее отново.„Не безпокойте, скъпата ми“, казаха й, „Аз съм начело тук и вие ще правите каквото искам“.Той я повлече наполовина към дивана й и отново я настани, помисли си тя доста нежно.Той коленичи пред нея и, като я изненада още веднъж, продължи да събуя кожените й ботуши до коляното.— Още по-добре да залепи глезените си заедно — каза й той.„Съжалявам обаче за чорапите култура на свързване в Мексико. Боя се, че няма да са много добри, след като лентата се свали.“След това той донесе чантата й до дивана и я претърси, извади парите й и след това прегледа шофьорската й книжка.„Приятно ми е да се запознаем, г-жо Джоан Хокинс“, каза той.„И, разбира се, благодаря за парите, бижутата и всичко друго, което реша да взема със себе си.“Той я погледна отгоре-надолу, карайки я да отклони погледа си.Той се изправи и й каза: „Хубав пуловер и още по-хубави гърди под вълната“.Единственото, което Джоан можеше да направи, беше да издаде няколко слаби звука в устата си, докато крадецът галеше раменете й, а след това и гърдите й.„Не ходи никъде Джоан“, каза той, като се засмя още веднъж.— Ще се върна след малко.Джоан се изви от разочарование на дивана, когато чу стъпките на крадца над себе си в спалнята си.Знаеше, че е напълно безпомощна.Нямаше измъкване от комбинацията от белезниците и лентата, която свързваше краката й.Гагата беше повече от ефективна и тя осъзна с ужас, докато езикът й опипваше пълнежа от плат, че чифт бикини, може би дори нейните собствени, й пречат да извика за помощ.Тогава тя осъзна, че има искрица надежда.Мобилният й телефон все още беше в чантата й, която беше само на няколко крачки от нея на дивана.Тя се плъзна към чантата и се опита да вкара пръстите си в чантата.Тя изсумтя в устата си с усилие и след минута-две опити усети как пръстите й докосват телефона.За съжаление в момента крадецът слезе по стълбите.„Е, добре“, каза той със спокоен глас, докато дърпаше чантата от нея, „не си ли наивната. Но, скъпа моя, страхувам се, че това означава, че робството ти ще трябва да се задържи малко В края на краищата, последствията от нашите действия ги няма."Джоан се вторачи в него, чудейки се какво точно има предвид.Това беше в отговор на колениченето му пред нея и откъсването на лентата, която свързваше глезените й.Друг протест дойде, когато той прокара ръка нагоре по краката й и я остави на едно от вътрешните й бедра.Той се засмя и каза: „Свикнете, г-жо Хокинс. Вие сте безпомощната в тази малка драма, в случай че сте забравили. И, както ви казах преди, вие сте доста добре изглеждаща жена.“Джоан скоро се озова на крака, а похитителят застана зад нея и отново я държеше за раменете, покрити с пуловер.Той извади от джоба си черен вълнен шал и го завърза на очите й, като й завърза очите.Това я накара да изхленчи в устата си, когато осъзна, че той я е довел до друго ниво на безпомощност.Уплахата й веднага се засили, когато тя осъзна, че пръстите й са влезли в контакт с нещо, което може да бъде само бушуващ твърд в панталоните на крадеца.Тя отново го чу да се смее и знаеше, че е усетил докосването й и осъзнаването на възбудата й.Устните му докоснаха една от ушните й миди и той прошепна: „Можеш ли да познаеш какви могат да бъдат последствията?“Меко „mmppphh“ и кимване с глава му казаха, че тя знае точно какво ще се случи.Той погали раменете й за известно време, като я привлече още повече към тялото си.Едната му ръка играеше с покритата с пуловер гърда и тя усети как устните му нежно целуват шията й.„О, боже“, помисли си Джоан, когато усети как дълбоко в себе си се раздвижи, „Ще ме прецака този натрапник и единственото, за което се сещам, е колко хубаво е да ме целунат още веднъж“.Крадецът хвана пленницата си за ръката и я поведе през стаята до подножието на стълбите.Той свали превръзката на очите й, за да може да се изкачи по стълбите, като силната му ръка все още държеше ръката й.Превръзката на очите беше върната на мястото си в горната част на стълбите и той я заведе в спалнята й.— Хубаво легло, между другото — каза той, смеейки се."Винаги съм бил фен на големи легла с балдахин. Розовото обаче не е любимият ми цвят, но мисля, че предвид обстоятелствата мога да се коригирам."Джоан бързо се озова с лице надолу на леглото си, все още със завързани очи и уста, китките й все още с белезници зад гърба.Тя усети уверените му ръце, когато той разкопча ципа на полата й и я свали от нея.След това нейният чорап беше свален и тя знаеше, че той ще бъде изненадан да разбере колко е мокра, когато свали бикините й.Той запази това лакомство за няколко минути, докато вкара безпомощната възрастна жена в позиция.Той свали белезниците й, преобърна я по гръб, издърпа ръцете й пред себе си и отново сложи белезници на китките й.След това прикрепи въже към белезниците и издърпа ръцете й над главата й и завърза въжето за перилата на леглото.Джоан изстена в устата си и се изви в очакване той да я докосне.Той седна на леглото до нея и галеше покритите й с пуловер гърди, когато каза в отговор на поредния стон: „Скъпа моя, вярвам, че се наслаждаваш на това лечение“.Джоан кимна и след това усети как ръцете му се движат от гърдите й и се спускат към бикините й.Докато бикините се плъзгаха по краката й, тя отново изстена.— Точно както си мислех — каза крадецът, — ти си толкова мокър и готов да бъдеш чукан, нали?Джоан кимна енергично, нейното „моля, моля“ излезе като „мммпппх!Усети как се качва на леглото и след това усети как краката й се разтварят.Крадецът целуна залепената й с тиксо уста, след това предната част на врата й и след това всяка от покритите й с пуловер гърди.Пръстите му играеха с косата й известно време и след това тя усети върхът на члена му да е точно там, където тя искаше да бъде.Той се присмя на своя вързан пленник със запушена уста и със завързани очи.„Ти наистина си нещо сладко“, каза й той.„Не се тревожете, ще получите всичко веднага!“Членът му се плъзна лесно в нея, все толкова бавно.Тя се изви и се изви, опитвайки се да го накара да тръгне бързо, но той беше начело и тя не можеше да направи нищо с лицето на този конкретен дявол.Когато беше напълно вътре в нея, той спря и тя можеше да каже, че се наслаждава на всяка минута от това и вероятно му беше трудно от момента, в който сложи ръка върху устата й.Бавно той започна да движи члена си напред-назад в нея.„О, Боже“, помисли си Джоан, това няма да ми отнеме много време.Крадецът засили крачката си, сякаш усещаше колко близо е вързаната и запушена жена под него да достигне кулминацията си.Той зарови пръстите на краката си върху матрака, натиснат още по-дълбоко.Джоан беше права и не мина много време, преди да усети как кресчендото се надига в нея и беше обиколила достатъчно блокове, за да знае, че и той скоро ще избухне.Той продължи работата си, сега много по-бързо, а след това се втурна, отново и отново, и отново, и отново, в своя сексуален партньор със завързани очи.Той усети как тя потръпва и чу нейните „YESSSSSSSSSSSSS“, приглушени от задушаването й в серия от силни „MMMPPPHH!“Той задържа крайната си позиция за известно време и след това наведе глава върху покритото с пуловер рамо.И двамата оставиха дишането им да утихне, а след това той се надигна и внимателно отлепи двете ленти тиксо и извади намокрените бикини, които бяха натъпкани в устата на пленника му.След това той се пресегна и грабна ключовете за белезници, които беше сложил на нощното й шкафче, и отключи двата белезника.Джоан се засмя, докато сваляше превръзката на очите.— Разбира се, Антъни, изглежда, че изведнъж съм развил доста жажда.Антъни, съседът на Джоан, петдесет и пет годишен вдовец, който се беше нанесъл преди малко повече от година, каза: „Да, нищо не е по-подобно на тихата вечер у дома, нали?“ сайт за запознанства за канадски затворници.