След малко отсрочка, потискащата гореща вълна се върна, съчетана с продължителна рекордна влажност.За пореден път въртящи се прекъсвания и прекъсвания бяха обявени като възможности и двамата с Ерик бяхме загрижени, защото ако загуби достъп до Интернет, той по същество не можеше да работи.Подобна ситуация не би била твърде лоша, ако продължи само около час, но много повече от това и би повлияло значително на неговата производителност.— Защо не работиш в библиотеката?Предложих една вечер на вечеря.„Увериха ни се, че резервното захранване е ремонтирано и критична част е подменена, така че библиотеката да може да работи напълно и да работи четири часа, ако загубим електричество.“Ерик очевидно обмисляше това, докато яде."Предполагам, че това ще свърши работа. Ще трябва ли да направя нещо специално, за да получа достъп до Интернет?"„В главното фоайе има безплатен Wi-Fi, но тъй като често ще говорите по телефона, би трябвало да можете да използвате информацията ми за вход в мрежата и да бъдете свързани в една от частните занимални. Всъщност последният етаж се използва рядко, така че това би било най-доброто място да бъдеш, така че никой да не те притеснява."Сякаш по сигнал електричеството изведнъж спря, но се включи след няколко секунди, сякаш предупреждаваше всички ни.Едно от хубавите неща, които Ерик харесваше в работата от вкъщи, беше, че можеше да носи удобни дрехи.Нямаше нужда да носите вратовръзка или да носите обувки.Не му се налагаше да носи дълги ръкави и панталони по време на потискащата гореща вълна.Вместо това можеше да носи шорти и тениска.. неон 21 запознанства.
ако дори носеше толкова.Въпреки това, тъй като планираше да работи в университетската библиотека, той се облече удобно, но почтено, носеше сандали, шорти и хубава риза с къс ръкав.Всъщност той ми напомни донякъде на някои от студентите, особено носещи лаптопа си в чантата през рамо.Когато пристигнах в библиотеката, предупредих ръководителя си за плана на големия ми брат да работи там през деня, а вероятно и през следващите няколко дни, докато горещата вълна отшуми и тя беше добре с това.Всъщност тя дори даде на Ерик специално потребителско име и парола за мрежата - до този момент не знаех, че библиотеката има набор от ротационни мрежови входове за еднодневна употреба, въпреки че наистина бяха предназначени да бъдат използвани от хора извън кампуса, които правят презентации в заседателните зали на библиотеката.След като влязох, се качих с големия ми брат до последния етаж и отидохме директно в частната занималня, най-отдалечената от стълбището и асансьорите.Прекарах още няколко минути с него, докато той настройваше лаптопа и се увери, че има достъп до мрежата, след което бързо целунах бузата му, възнамерявайки да се върне долу.Преди обаче да стигна до вратата, Ерик ме спря.Отзад той ме обгърна с ръце, с ръце на гърдите ми, стискайки, галейки.Замръзнах, тъй като се виждах ясно от прозореца - ако някой друг наистина беше на същия етаж, щях да бъда много лесно видян и макар да нямах нищо против, че големият ми брат ме усеща, не исках никой иначе да знам, че той беше нещо повече от просто голям брат за мен.За щастие, манипулацията му с гърдите ми продължи само няколко секунди, преди той да освободи гърдите ми и да целуна горната част на главата ми, но това беше достатъчно, за да ме накара да искам да прекарам деня с него, просто да седя на масата и да гледам и слушам за него работа и беше необходима цялата ми воля, за да стисна бързо ръката му, преди да го оставя да изпълнява задълженията му, докато отида да изпълня своите.На обяд ядохме в сянката на същото дърво, където толкова често обядвах сама.Вместо да говори по мобилен телефон с големия ми брат, той седна до мен, чантата му за лаптоп изпъкна между нас, сякаш за да увери всеки, който минава покрай, че той и аз сме „просто“ голям брат и малка сестра.Докато ядяхме и разговаряхме обаче, забелязах няколко жени и дори един мъж да гледат Ерик с очевиден интерес и наистина се почувствах чест само да бъда в негово присъствие и в периферията на такова положително внимание.След време обаче Ерик трябваше да се върне горе, обратно в частната занималня.Отново го придружих и отново, преди да си тръгна, той ме усети, този път като ме притисна към стената, хвана ме там, гледайки дълбоко в очите ми и още по-дълбоко в душата ми, докато ръцете му масажираха гърдите ми и овлажняваха прашки.„Моля...“ прошепнах аз, чудейки се дали големият ми брат може да усети твърдостта на зърната ми през сутиена и блузата, които носех онзи ден.„Може би по-късно“, подигра се той, като стисна всяка гърда окончателно, по-силно, докато целуна устните ми.Следобедът се проточи, докато накрая смяната ми приключи.След като изгасих часовника, се върнах горе към кабинета и открих, че Ерик се е облегнал на стола си, пръстите му са преплетени зад главата, а усмивката се разстила по устните му, когато влязох в малката стая.Най-интересното обаче беше, че той беше преместил стола си в единия ъгъл, който не се виждаше от прозореца, ако вратата беше затворена....затова затворих вратата след себе си и когато той го потупа по бедрото, аз нетърпеливо седнах в скута му.Дълго време Ерик просто ме държеше, докато се целувахме.С изключение на факта, че се целувахме и че малката му сестра седеше в скута му, щяхме да се появим като всяка друга млада влюбена двойка.За съжаление мобилният му телефон звънна, за да прекъсне задоволството.Станах и се отдръпнах, докато Ерик се пресегна, за да активира Bluetooth слушалките, а аз седях и слушах, докато той се закача с колега.Докато разговорът им се удължаваше, съзнанието ми измисли сценарий, при който седях в скута на големия си брат, чатала на прашката ми се избута настрани, докато той ме набиваше на кол.В ума си бавно се люлеех напред-назад, ръцете ми притискаха лицето му към отворената ми блуза, а устните му целуваха гърдите ми над и през чашките на сутиена ми.Докато разговорът се премести към това какво е да работиш в библиотеката на кампуса, вместо в истински офис, мислите ми също се изместиха обратно към времето, когато двамата с Ерик бяхме вкъщи за седмицата непосредствено след опустошаването на града.Мислех си за моментите, когато бях гол под бюрото му, наслаждавайки го с ръцете си и с устата си между обажданията на клиентите си, жадно поглъщах незаконното му семе, докато той пъшкаше и ръмжеше с освобождаването си.. сайт за запознанства. Телефонното му обаждане приключи , и той погледна часовника си.— Да тръгваме — каза той.— Вечеря на път за вкъщи?Прегърнахме се за кратко за последен път, преди Ерик да започне да опакова лаптопа си и бележките си и скоро тръгнахме долу, после навън, пресичайки кампуса към паркингите.Като се има предвид как едно тийнейджърка на скейтборд ни гледаше странно, почти съм сигурен, че с Ерик вървяхме по-близо един до друг от обикновено, но това може да се дължи на факта, че все още си представях как преглъщам желанието му.Веднъж в колата, можех поне отново да докосна големия си брат, нежно украсявайки вътрешната страна на дясното му бедро с нокти.За момента беше достатъчно, но знаех, че след като се върнем в апартамента, ще преглътна истинското му желание - надявам се, докато е под бюрото му. който започва с t.
ако дори носеше толкова.Въпреки това, тъй като планираше да работи в университетската библиотека, той се облече удобно, но почтено, носеше сандали, шорти и хубава риза с къс ръкав.Всъщност той ми напомни донякъде на някои от студентите, особено носещи лаптопа си в чантата през рамо.Когато пристигнах в библиотеката, предупредих ръководителя си за плана на големия ми брат да работи там през деня, а вероятно и през следващите няколко дни, докато горещата вълна отшуми и тя беше добре с това.Всъщност тя дори даде на Ерик специално потребителско име и парола за мрежата - до този момент не знаех, че библиотеката има набор от ротационни мрежови входове за еднодневна употреба, въпреки че наистина бяха предназначени да бъдат използвани от хора извън кампуса, които правят презентации в заседателните зали на библиотеката.След като влязох, се качих с големия ми брат до последния етаж и отидохме директно в частната занималня, най-отдалечената от стълбището и асансьорите.Прекарах още няколко минути с него, докато той настройваше лаптопа и се увери, че има достъп до мрежата, след което бързо целунах бузата му, възнамерявайки да се върне долу.Преди обаче да стигна до вратата, Ерик ме спря.Отзад той ме обгърна с ръце, с ръце на гърдите ми, стискайки, галейки.Замръзнах, тъй като се виждах ясно от прозореца - ако някой друг наистина беше на същия етаж, щях да бъда много лесно видян и макар да нямах нищо против, че големият ми брат ме усеща, не исках никой иначе да знам, че той беше нещо повече от просто голям брат за мен.За щастие, манипулацията му с гърдите ми продължи само няколко секунди, преди той да освободи гърдите ми и да целуна горната част на главата ми, но това беше достатъчно, за да ме накара да искам да прекарам деня с него, просто да седя на масата и да гледам и слушам за него работа и беше необходима цялата ми воля, за да стисна бързо ръката му, преди да го оставя да изпълнява задълженията му, докато отида да изпълня своите.На обяд ядохме в сянката на същото дърво, където толкова често обядвах сама.Вместо да говори по мобилен телефон с големия ми брат, той седна до мен, чантата му за лаптоп изпъкна между нас, сякаш за да увери всеки, който минава покрай, че той и аз сме „просто“ голям брат и малка сестра.Докато ядяхме и разговаряхме обаче, забелязах няколко жени и дори един мъж да гледат Ерик с очевиден интерес и наистина се почувствах чест само да бъда в негово присъствие и в периферията на такова положително внимание.След време обаче Ерик трябваше да се върне горе, обратно в частната занималня.Отново го придружих и отново, преди да си тръгна, той ме усети, този път като ме притисна към стената, хвана ме там, гледайки дълбоко в очите ми и още по-дълбоко в душата ми, докато ръцете му масажираха гърдите ми и овлажняваха прашки.„Моля...“ прошепнах аз, чудейки се дали големият ми брат може да усети твърдостта на зърната ми през сутиена и блузата, които носех онзи ден.„Може би по-късно“, подигра се той, като стисна всяка гърда окончателно, по-силно, докато целуна устните ми.Следобедът се проточи, докато накрая смяната ми приключи.След като изгасих часовника, се върнах горе към кабинета и открих, че Ерик се е облегнал на стола си, пръстите му са преплетени зад главата, а усмивката се разстила по устните му, когато влязох в малката стая.Най-интересното обаче беше, че той беше преместил стола си в единия ъгъл, който не се виждаше от прозореца, ако вратата беше затворена....затова затворих вратата след себе си и когато той го потупа по бедрото, аз нетърпеливо седнах в скута му.Дълго време Ерик просто ме държеше, докато се целувахме.С изключение на факта, че се целувахме и че малката му сестра седеше в скута му, щяхме да се появим като всяка друга млада влюбена двойка.За съжаление мобилният му телефон звънна, за да прекъсне задоволството.Станах и се отдръпнах, докато Ерик се пресегна, за да активира Bluetooth слушалките, а аз седях и слушах, докато той се закача с колега.Докато разговорът им се удължаваше, съзнанието ми измисли сценарий, при който седях в скута на големия си брат, чатала на прашката ми се избута настрани, докато той ме набиваше на кол.В ума си бавно се люлеех напред-назад, ръцете ми притискаха лицето му към отворената ми блуза, а устните му целуваха гърдите ми над и през чашките на сутиена ми.Докато разговорът се премести към това какво е да работиш в библиотеката на кампуса, вместо в истински офис, мислите ми също се изместиха обратно към времето, когато двамата с Ерик бяхме вкъщи за седмицата непосредствено след опустошаването на града.Мислех си за моментите, когато бях гол под бюрото му, наслаждавайки го с ръцете си и с устата си между обажданията на клиентите си, жадно поглъщах незаконното му семе, докато той пъшкаше и ръмжеше с освобождаването си.. сайт за запознанства. Телефонното му обаждане приключи , и той погледна часовника си.— Да тръгваме — каза той.— Вечеря на път за вкъщи?Прегърнахме се за кратко за последен път, преди Ерик да започне да опакова лаптопа си и бележките си и скоро тръгнахме долу, после навън, пресичайки кампуса към паркингите.Като се има предвид как едно тийнейджърка на скейтборд ни гледаше странно, почти съм сигурен, че с Ерик вървяхме по-близо един до друг от обикновено, но това може да се дължи на факта, че все още си представях как преглъщам желанието му.Веднъж в колата, можех поне отново да докосна големия си брат, нежно украсявайки вътрешната страна на дясното му бедро с нокти.За момента беше достатъчно, но знаех, че след като се върнем в апартамента, ще преглътна истинското му желание - надявам се, докато е под бюрото му. който започва с t.