Още веднъж благодаря на всички, които са следвали песента на Рони досега.Всички заявки са взети под внимание!Тази нощ с Нейт беше неловка.След деня на езерото той сякаш държеше дистанция, отдалечаваше се от мен, когато хората се приближиха и се държеше така, сякаш не сме си говорили току-що.На следващия ден станах от леглото в един часа и се спънах.Поглеждайки назад, видях куфара ми да лежи в подножието на леглото ми.Огледах стаята и смътно си спомних нашите късни нощни гости – близнаците Лорън и Ноа.Групата им се беше изгубила предишния ден и пристигна в лагера около полунощ.Докато се настаниха в нашата каюта, аз се унасях върху завивката си.Слабо си спомних една сянка, която дойде до леглото ми и ме уви с чаршаф.Поглеждайки назад, видях чаршафа от единственото свободно легло, лежащ на пода – сигурно е паднал, когато станах.Помислих си за Нейт, намръщен.Настроенията му бяха много объркващи.Въпреки че беше едва вторият ни ден, имахме почивен ден, за да правим каквото си пожелаем.Взех си душ и се облякох в дънки, тениска и маратонки converse.Дръпнах косата си на груб кок и излязох от кабината.Явно бях последният буден.Примигвайки на ярката следобедна светлина, започнах да си проправям път към езерото.Беше доста голям и реших, че една разходка може да ми проясни главата.Насочих се в грубата посока на скалите, които се срещнаха от другата страна на езерото с лежерно темпо, като не бързах - не бързах.започнах да мисля.Относно Нейт.Относно Аарон."Момче, знам ли как да ги подбирам!"помислих си.Не след дълго стигнах до наклона на пътеката.Погледнах към лагера, реших да продължа.Маневрирах около скалите и камъните, като се спрях на голям камък.Облегнах се на него, загледан в небето.Какво не беше наред с Нейт напоследък?Беше добре в автобуса.Изглеждаше добре на езерото - докато не споделихме този.. онлайн запознанства добро начално съобщение.
момент?Честно казано, не знаех какво имаме.Исках той да ме целуне и мисля, че той искаше да ме целуне... но не го направи.Изръмжа от разочарование.— Какво има, капризно?чух глас.Твърде познат глас.Седнах и видях Аарон да стои пред мен, с ръце на бедрата.„Как така си тук, цяла самотна?“— каза той, повтаряйки една фраза, която винаги сме си казвали.„Хм...“ той ме погледна въпросително.Той тръгна напред към мен и седна на ръба на скалата.— Помъкни се — каза той.Преместих се до ръба на скалата и се облегнах отново.Той направи същото.Седяхме в съвършена тишина.Обърнах глава към него и казах: „И ти ми липсваше“.Той въздъхна, което изглеждаше като въздишка на облекчение, и затвори очи.Това ми напомни за времето, когато беше по-млад.Потиснах кикот.Той се обърна към мен с поглед в очите, който питаше за причина за смеха ми.Виждайки леко повдигнатата му вежда и устата му в твърде познатата му изкривена усмивка, избухнах в смях.— О, намираш ме за смешен, нали?- каза той игриво.Той ме хвана около средата и ме завлече при себе си.След това той започна безмилостно да атакува страните ми с пръсти.Смехът ми само се увеличи."Ааааа! Не! Арън! Не честно!"Изпищях, между кикот.Опитах се да избягам, като го зарових в ребрата.Той изсумтя, когато хватката му се изплъзна върху мен.скочих и побягнах.Избягвах скала след скала, смехът ми звучеше около мен.Въпреки това чувах стъпките му зад мен и беше само въпрос на време той да ме настигне.Хвана ме около кръста, той ме придърпа обратно към себе си и ме бутна напред в плоска скала.Сега в капан, изправен пред скалата с него притиснат зад мен, бях безпомощен пред гъделичкането му.Бързах се много, но държането му върху мен беше силно.„Моля те, Арън! Съжалявам!“Смях се.Започнаха да ме болят страните.Той спря за кратко, държейки ръцете си около мен."Какво беше това?"— дразнеше той.„Съжалявам. Никога, никога, никога, никога повече няма да ти се смея!“Обещах, като обърнах глава да го погледна, за да види, че съм искрена.Точно в този момент сякаш и двама ни регистрира колко сме близки.Погледнах го в очите.Лицето му се изписа в онази крива усмивка.В очакване да го видя, прехапах ъгълчето на устните си.Лицето му падна и погледът му се насочи към устата ми.Той се наведе към мен.Устните му се притиснаха леко към моите.Подписах и се стопих отново в него.Приемайки това за насърчение, той отвори уста и прокара език по долната ми устна.Отворих му устата.С това той задълбочи целувката.Не беше спешно - не ни трябваше.Протегнах се назад и обхванах бузата му, а ръцете му паднаха от двете страни на горната част на бедрата ми.В главата ми се въртяха различни мисли.Това наистина ли се случваше?Той ме обърна бавно към себе си, без да позволява на устните ни да се разделят.Той нежно ме притисна към скалата и премести ръцете си, за да обхване задника ми.Ръцете ми се издигнаха и ръцете ми се озоваха в косата му.Когато усети това, той натисна още повече в устата ми.Езикът му се бореше яростно с моя.Той започна да притиска долната половина на тялото си в чатала ми, който вече беше запален.Усетих ерекцията му през плажните му панталони.Задъхнах срещу устните му.С това, сякаш осъзнал какво е направил току-що, той прекъсна целувката.Не мръднахме...просто се опряхме един в друг, притиснати чела, поемайки дъх.„По дяволите...“ чух го да мърмори.С това се сетих - Сам.Той имаше приятелка.Той беше най-добрият приятел на брат ми.Той беше като брат ми.Разбира се, той би съжалявал за това - смятай го за глупава грешка в разгара на момента.Бях уморен.Оставих ръцете си да паднат от него и отместих поглед от лицето му.Очите му бяха затворени от разочарование.Протегнах ръцете си до неговите и нежно го отдръпнах от себе си.Той протегна ръка над мен и опря ръка на скалата до главата ми.Той все още беше толкова близо - не можех да го пристъпя настрани.Бях смазан.Той дори не искаше да говори с мен.В крайна сметка успях да го преместя достатъчно далеч, за да мога да го пробутна.Тръгнах нарочно обратно по пътя, по който бях дошъл.Как можех да съм толкова глупав да си помисля, че той всъщност иска да ме целуне?Имаше Сам - рус и красив.Това харесваха момчетата, нали?След дълга и напълно депресираща разходка най-накрая стигнах до кабината.Вътре нямаше никой. Качих се под завивката и се свих на топка.Аарон никога повече нямаше да говори с мен...загубих най-добрия си приятел.Разбрах, като погледнах часовника на стената, че е малко след пет следобед – бях прекарал повече време на скалите, отколкото си мислех.Сякаш в доказване на истината, стомахът ми избухна.Освободих леглото си, излязох навън и започнах да си проправям път към залата за храна.Не бях забелязал хладния въздух.„Трябваше да донеса яке“, помислих си аз.Точно в момента някой се приближи зад мен и уви яке с цип около раменете ми.„Студено“, коментира човекът.Обърнах се към него - Нейт.Той кимна за добре дошли и ние продължихме да вървим.Пъхнах ръцете си в ръкавите и се зарових в топлината на якето.Чух го да кика.Погледнах го, объркан защо се смее.„Изглеждаш толкова сладък, увит така в сакото ми“, каза той, а зад очите му играеше забавление.Изчервих се и отпуснах поглед.Сякаш регистрирайки това, което току-що каза, той неловко се прокашля.— И така, къде беше цял следобед?попита той.Спрях, преди да отговоря."Качих се по скалите.
Просто трябваше да помисля."Той обмисли това за минута.— Съжалявам — измисли най-накрая той.Той ме спря."За това, че снощи бях луд сайт за запознанства с козирог. Просто бях...
объркан."„Да... присъединете се към клуба“, казах направо.Твърде късно осъзнах, че звучи по-зле, отколкото исках.Но бях объркан - безнадеждно.Много ми хареса Нейт.Но и на мен ми хареса Арън.Уловката беше - той не ме хареса обратно.Реакцията му на скалата ми каза това.Стигнахме до залата за храна и влязохме, за да се присъединим към хората от нашата каюта.Нейт и аз изобщо не говорихме, докато ядяхме.Но той седна точно до мен.Вероятно по-близо, отколкото беше необходимо.нямах нищо против.Тогава Аарон влезе.
Очите му се насочиха право към мен и той задържа погледа ми.Аз обаче не го направих.„Не съм гладен...“ измърморих аз и станах от масата.„Рони, чакай...“ започна Аарон, докато минавах покрай него.не дочаках.Продължих да вървя.Мълчанието зад мен показваше, че не го е последвал.Стигнах до кабината и посегнах към куфара си.Извадих бележника и химикала от него и започнах да пиша.Беше вече наполовина пълна - доста впечатляващо, като се има предвид, че беше голяма книга.Използвах цялата си сдържана емоция и я излях в книгата...стресът ми се изпразни, както беше откакто започнах книгата.Когато най-накрая приключих, сложих книгата под възглавницата си, съблякох се до бельото си и се качих под завивката.Не беше късно, но събитията в дните си взеха своето.Лежах буден, едвам.Мързеливо мисли за всичко.Защо всичко трябваше да е толкова сложно..?добре, така че знам, че предишният ми коментар не проработи, тъй като имам проблем с лаптопа си -_- всичко беше против написването на тази следваща глава!но така или иначе предстои сега и трябва да бъде приет в рамките на 3 дни, така че внимавайте за него :) Извинявам се на всички за колко време е отнело да се появи четвъртата глава.За съжаление бях неразположен за известен период от време, но се надявам да подновя сериала до седмица!благодаря на тези, които проявиха търпение и следят тази история, пишат повече скоро.Обичам тази история, нямам търпение да видя какво ще се случи след това.
момент?Честно казано, не знаех какво имаме.Исках той да ме целуне и мисля, че той искаше да ме целуне... но не го направи.Изръмжа от разочарование.— Какво има, капризно?чух глас.Твърде познат глас.Седнах и видях Аарон да стои пред мен, с ръце на бедрата.„Как така си тук, цяла самотна?“— каза той, повтаряйки една фраза, която винаги сме си казвали.„Хм...“ той ме погледна въпросително.Той тръгна напред към мен и седна на ръба на скалата.— Помъкни се — каза той.Преместих се до ръба на скалата и се облегнах отново.Той направи същото.Седяхме в съвършена тишина.Обърнах глава към него и казах: „И ти ми липсваше“.Той въздъхна, което изглеждаше като въздишка на облекчение, и затвори очи.Това ми напомни за времето, когато беше по-млад.Потиснах кикот.Той се обърна към мен с поглед в очите, който питаше за причина за смеха ми.Виждайки леко повдигнатата му вежда и устата му в твърде познатата му изкривена усмивка, избухнах в смях.— О, намираш ме за смешен, нали?- каза той игриво.Той ме хвана около средата и ме завлече при себе си.След това той започна безмилостно да атакува страните ми с пръсти.Смехът ми само се увеличи."Ааааа! Не! Арън! Не честно!"Изпищях, между кикот.Опитах се да избягам, като го зарових в ребрата.Той изсумтя, когато хватката му се изплъзна върху мен.скочих и побягнах.Избягвах скала след скала, смехът ми звучеше около мен.Въпреки това чувах стъпките му зад мен и беше само въпрос на време той да ме настигне.Хвана ме около кръста, той ме придърпа обратно към себе си и ме бутна напред в плоска скала.Сега в капан, изправен пред скалата с него притиснат зад мен, бях безпомощен пред гъделичкането му.Бързах се много, но държането му върху мен беше силно.„Моля те, Арън! Съжалявам!“Смях се.Започнаха да ме болят страните.Той спря за кратко, държейки ръцете си около мен."Какво беше това?"— дразнеше той.„Съжалявам. Никога, никога, никога, никога повече няма да ти се смея!“Обещах, като обърнах глава да го погледна, за да види, че съм искрена.Точно в този момент сякаш и двама ни регистрира колко сме близки.Погледнах го в очите.Лицето му се изписа в онази крива усмивка.В очакване да го видя, прехапах ъгълчето на устните си.Лицето му падна и погледът му се насочи към устата ми.Той се наведе към мен.Устните му се притиснаха леко към моите.Подписах и се стопих отново в него.Приемайки това за насърчение, той отвори уста и прокара език по долната ми устна.Отворих му устата.С това той задълбочи целувката.Не беше спешно - не ни трябваше.Протегнах се назад и обхванах бузата му, а ръцете му паднаха от двете страни на горната част на бедрата ми.В главата ми се въртяха различни мисли.Това наистина ли се случваше?Той ме обърна бавно към себе си, без да позволява на устните ни да се разделят.Той нежно ме притисна към скалата и премести ръцете си, за да обхване задника ми.Ръцете ми се издигнаха и ръцете ми се озоваха в косата му.Когато усети това, той натисна още повече в устата ми.Езикът му се бореше яростно с моя.Той започна да притиска долната половина на тялото си в чатала ми, който вече беше запален.Усетих ерекцията му през плажните му панталони.Задъхнах срещу устните му.С това, сякаш осъзнал какво е направил току-що, той прекъсна целувката.Не мръднахме...просто се опряхме един в друг, притиснати чела, поемайки дъх.„По дяволите...“ чух го да мърмори.С това се сетих - Сам.Той имаше приятелка.Той беше най-добрият приятел на брат ми.Той беше като брат ми.Разбира се, той би съжалявал за това - смятай го за глупава грешка в разгара на момента.Бях уморен.Оставих ръцете си да паднат от него и отместих поглед от лицето му.Очите му бяха затворени от разочарование.Протегнах ръцете си до неговите и нежно го отдръпнах от себе си.Той протегна ръка над мен и опря ръка на скалата до главата ми.Той все още беше толкова близо - не можех да го пристъпя настрани.Бях смазан.Той дори не искаше да говори с мен.В крайна сметка успях да го преместя достатъчно далеч, за да мога да го пробутна.Тръгнах нарочно обратно по пътя, по който бях дошъл.Как можех да съм толкова глупав да си помисля, че той всъщност иска да ме целуне?Имаше Сам - рус и красив.Това харесваха момчетата, нали?След дълга и напълно депресираща разходка най-накрая стигнах до кабината.Вътре нямаше никой. Качих се под завивката и се свих на топка.Аарон никога повече нямаше да говори с мен...загубих най-добрия си приятел.Разбрах, като погледнах часовника на стената, че е малко след пет следобед – бях прекарал повече време на скалите, отколкото си мислех.Сякаш в доказване на истината, стомахът ми избухна.Освободих леглото си, излязох навън и започнах да си проправям път към залата за храна.Не бях забелязал хладния въздух.„Трябваше да донеса яке“, помислих си аз.Точно в момента някой се приближи зад мен и уви яке с цип около раменете ми.„Студено“, коментира човекът.Обърнах се към него - Нейт.Той кимна за добре дошли и ние продължихме да вървим.Пъхнах ръцете си в ръкавите и се зарових в топлината на якето.Чух го да кика.Погледнах го, объркан защо се смее.„Изглеждаш толкова сладък, увит така в сакото ми“, каза той, а зад очите му играеше забавление.Изчервих се и отпуснах поглед.Сякаш регистрирайки това, което току-що каза, той неловко се прокашля.— И така, къде беше цял следобед?попита той.Спрях, преди да отговоря."Качих се по скалите.
Просто трябваше да помисля."Той обмисли това за минута.— Съжалявам — измисли най-накрая той.Той ме спря."За това, че снощи бях луд сайт за запознанства с козирог. Просто бях...
объркан."„Да... присъединете се към клуба“, казах направо.Твърде късно осъзнах, че звучи по-зле, отколкото исках.Но бях объркан - безнадеждно.Много ми хареса Нейт.Но и на мен ми хареса Арън.Уловката беше - той не ме хареса обратно.Реакцията му на скалата ми каза това.Стигнахме до залата за храна и влязохме, за да се присъединим към хората от нашата каюта.Нейт и аз изобщо не говорихме, докато ядяхме.Но той седна точно до мен.Вероятно по-близо, отколкото беше необходимо.нямах нищо против.Тогава Аарон влезе.
Очите му се насочиха право към мен и той задържа погледа ми.Аз обаче не го направих.„Не съм гладен...“ измърморих аз и станах от масата.„Рони, чакай...“ започна Аарон, докато минавах покрай него.не дочаках.Продължих да вървя.Мълчанието зад мен показваше, че не го е последвал.Стигнах до кабината и посегнах към куфара си.Извадих бележника и химикала от него и започнах да пиша.Беше вече наполовина пълна - доста впечатляващо, като се има предвид, че беше голяма книга.Използвах цялата си сдържана емоция и я излях в книгата...стресът ми се изпразни, както беше откакто започнах книгата.Когато най-накрая приключих, сложих книгата под възглавницата си, съблякох се до бельото си и се качих под завивката.Не беше късно, но събитията в дните си взеха своето.Лежах буден, едвам.Мързеливо мисли за всичко.Защо всичко трябваше да е толкова сложно..?добре, така че знам, че предишният ми коментар не проработи, тъй като имам проблем с лаптопа си -_- всичко беше против написването на тази следваща глава!но така или иначе предстои сега и трябва да бъде приет в рамките на 3 дни, така че внимавайте за него :) Извинявам се на всички за колко време е отнело да се появи четвъртата глава.За съжаление бях неразположен за известен период от време, но се надявам да подновя сериала до седмица!благодаря на тези, които проявиха търпение и следят тази история, пишат повече скоро.Обичам тази история, нямам търпение да видя какво ще се случи след това.