вампири.Те са господари на нощта, преследвачите на живите.Всеки от тях беше неустоима бледа красавица със сили, много по-големи от всяко същество, което дебнеше в тъмнината.С един прост поглед те могат да ви хванат в капана на похотливото си заклинание и да ви превърнат в безмозъчна марионетка.Те притежаваха силата на десет души и скоростта на гепард.В продължение на безброй векове вампирите са владеели господство над земи, градове и кралства.Селата им отдават почит в замяна на безопасността.Те наистина бяха най-лошият кошмар на човечеството.Джейд знаеше това твърде добре.И все пак, въпреки всичките си сили, защо тя все още се чувства толкова безсилна?Чернокосият вампир се размърда и се размърда в оковите си.Това беше единственото движение, което успя да направи.Копринените въжета не бяха нищо за бледата съблазнителка.Но когато те бяха напоени със свещена пепел и обвързани със сребро, Джейд беше безсилна пред силата им.Те бяха вплетени около ръцете, краката, врата, пръстите на краката.Дори косата й беше увита във въжетата, вързайки я здраво в една от най-ограничаващите вратовръзки, които някога бе виждала, да не говорим за издържани.Всичко, което можеше да направи, беше да седи там, безпомощна, да издържа дългите часове на ухапването на омагьосаното въже.Запушалката с топката, която похитителят й завърза в устата й, спря зъбите й да удрят.В гърлото й се сви мърморене без дъх.Дори и да не беше запушена, примката около врата й спря гласа й, прекъсвайки ненужния й въздух.Кислородът не беше необходимост за вампирите.Но загубата на неспособността си да говори я накара да го цени поради липсата му.Тя погледна към огледалото до себе си, като видя, че занаятите на любовника й се носят във въздуха без нейното отражение.Нищо освен гега, въжета и две дървени тапи левитираха в образа на огледалото.Дори най-големите същества имаха своите слабости.Ловци и рицари от всякакъв вид са използвали тези извивки в нейната броня отново и отново.Но отново и отново опитите им да я унищожат бяха осуетени.Остриетата им се разбиха в кожата й.Броните им бяха разкъсани от нейната сила.Остана само голата им невъоръжена форма.И въпросът възникна след това.Да ги черпя ли или да ги робувам?Джейд беше неудържима сила, същество с върховна сила и стотици години тя управляваше кралица на владенията си... докато не я срещна.Нейният любовник Елизабет знаеше цялата й слабост.Но намеренията й никога не са били злонамерени.От краткото време, през което Джейд и тя бяха заедно, бледият вампир я хареса.Тя беше зеницата на окото й, луната за нейните звезди.И един ден тя се забавляваше с вампира от определена „игра“, която имаше предвид с нея.В началото Джейд беше скептична към идеята.Кой не би?Беше доста абсурдно.Но външният й вид беше невероятно обезоръжаващ.Не може да е толкова лошо.нали така?Звукът от щракащи стъпки върна Джейд към реалността.Тя се изви, доколкото можеше, за да погледне зад себе си.Но отново, всякакви опити за движение бяха абсолютно напразни.Огледалото разкри кой е влязъл в стаята й, напредвайки напред с уверена крачка, наблюдавайки как се бори и се гърчи на пода.Елизабет беше абсолютно вкусен човек.Къса зелена коса, искрящи лешникови очи, изящна крехка форма, тя държеше красота, която примамва вампира.Не, всяко свръхестествено същество би си паднало по него.В момента, в който я видя, Джейд разбра, че я иска.Елегантна и изискана камериерска униформа беше облеклото й, пълна с шапка, дълги чорапи и копринени ръкавици.Нейните латексови обувки почукаха по мраморния под, когато тя се приближи.На лицето й се появи алена усмивка.Джейд почти се смути, за да поддържа зрителен контакт.Вампирите бяха богове за хората.Те бяха страхувани и почитани.Но ето я, вързана и замълчана, неспособна да направи нито едно движение.Тя не можеше да се изстреля или дори да понесе зъбите си.Така че това е чувството да си безсилен.Странният вкус на страх изведнъж я обзе.Но с него дойде и друго познато чувство;вълнение.Любовникът й коленичи пред нея, сложи ръка на брадичката й и нежно насочи очите й нагоре.Окото й блъсна невинно към нея, добавяйки още сол към нараняването, като прокара пръст по зъбите й.„Ааа, виж се“, дразни я тя.— Забравих ли да те нахраня, преди да си тръгна?Джейд присви очи.Тя се опита да изсъска към зеленокосия човек.Но действието й замлъкна в свитото й гърло.Вместо това тя просто гледаше как я подтикваше повече, поставяйки китката си върху запушената с топка уста, оставяйки лигата й да пълзи по нея."Ако си гладна, просто яж, скъпа. Не искам да лежиш на празен стомах."След това Елизабет се изкикоти, докато бършеше плюнката си по бузата си, което накара стон да изскърца покрай устата й.Жестът беше абсолютно унизителен.Но тя не можа да не се изчерви от нея, като изтри собствената си плюнка на лицето си.Тя отмести червените си очи, без да може да я погледне.Може би беше права.Подаването може да бъде забавно.Чакай...
как би могла да се забавлява?Елизабет извади от сутиена си малък нож и го извади от ножницата.С два чисти щриха тя отряза линиите, свързващи косата и пръстите на краката си.След това тя пусна врата си.Въздухът се стичаше свободно в белите й дробове, изпълвайки гърдите й, докато цялото й тяло се изпъва навън, вече не стеснено от вратовръзката.Ръцете и краката й все още бяха вързани.Но Джейд сега беше в по-удобна позиция.Любовникът й я преобърна по гръб и я облегна, навеждайки се към нея.Зашеметяващо възхитително беше подценяване.Дори докато я качваше, Джейд не можеше да не поднови борбата си срещу връзките си, дърпайки, дърпайки.Тя толкова много я искаше.Искаше да я вкуси, да я консумира, да се храни с нея, да я използва по всякакъв начин.Вампирът се наведе напред само за да бъде избутана обратно на пода с просто натискане на пръста си."Мммф!"Тя хленчеше патетично.— Шшшш — изгука Елизабет, като люлее бедрата си срещу собствените си, начертавайки линия от целувки от бузата до врата си.Нейните меки устни захапаха ухото й и пулс, който беше мъртъв от стотици години, оживя.Ръката й нежно погали гърдите й.Джейд вдиша от топлината си.Беше приятно, пристрастяващо, подтикваше либидото й, подканяше го да играе.— Ето как бихте го направили, нали?— ахна в ухото й зеленокосата прислужница.— Ще ги привлечеш да се подчинят.Нейната следа от целувки водеше по врата й, докосвайки езика си по бледото платно, бавно."Ще ги накараш да се чувстват сигурни в прегръдката ти. И тогава..." "Мммф!!"Джейд се дръпна в робството си, когато Елизабет захапа силно врата й.Зъбите й притиснаха силно кожата й.Болката не беше нищо за вампира.Това беше чувство, което съществуваше само като спомен от разстояние.Но внезапният удар я отблъсна.Тя продължи да се гърчи, докато прислужницата я притискаше с телесното й тегло.Елизабет не беше близо до тежка жена.Но проклетите въжета изтощиха силите й, оставяйки я на милостта на любовника си.Борбите й бяха безплодни.И колкото повече се въртеше, прислужницата се изкикоти и стисна по-здраво челюстта си.Накрая тя се отдръпна и огледа зачервената следа от ухапване на шията си.Кожата й не беше пробита.Но синината стърчеше като възпален палец, карайки усмивката на Елизабет да стане още по-голяма.Тя се изправи и се обърна към гардероба, оставяйки Джейд на пода.— Вдигни задника си, Хун. Имам изненада за теб.В последното й изречение имаше весел музикален акорд.Отне доста време.Но Джейд успя да се натисне по корем, както поиска любовникът й, свивайки се като червей, за да вдигне гърба си във въздуха.Тапите се пъхаха в путката й и задницата й се изместваше с всяко движение, което правеше, добавяйки още към изкушението на любовника й.Не можеше да повярва, че прави това.През вековете, през които е живяла, тя никога не би очаквала да се подчини така.И на човек при това.Тя хвърли поглед към Елизабет, докато отваряше гардероба.Част от нея се възхищаваше на начина, по който бедрата й се движат.И надви другата част, която се топеше и крещеше от унижението.Последваха проблясъци от кожа и дрънкане на метал.Джейд можеше да я види как облича някакъв колан на кръста и затяга ремъците към непознатото устройство.Но когато се обърна към нея, очите й се отвориха при гледката.Джейд се взря в шок и страхопочитание, когато осъзна какво поставя.Беше ремък.Вибраторът, прикрепен към сбруя, беше дълъг, добре полиран дървен дюбел, формата му наподобяваща човешки петел, фино изработен с гладко покритие.Елизабет се усмихна на Джейд, като я гледаше как замръзва при вида на това.Човекът напредваше бавно, наслаждавайки се на момента, оставяйки страха да проникне във вампира.— Трябваше ли да взема по-голям, любов?— попита тя. Джейд поклати бързо глава, издавайки „Ммф!“в отговор."Аууу какво има?"Любовникът й се изкикоти, вървейки зад нея.Тя коленичи и протегна ръка към гърба си.Джейд замръзна, когато усети как любовникът й сграбчи щепсела, забит в дупето й, и бавно го дръпна.В момента, в който щепсела беше освободен, взрив от въздух нахлу в набръчканата й задна част.Мигновено натискът отзад й се освободи, което накара Джейд да въздъхне с облекчение.Въпреки това паниката заплашваше да наруши самообладанието й.Тя можеше да каже какво ще се случи след това.Облекчението нямаше да продължи дълго.Вампирът го усещаше.Елизабет се качи върху нея, карайки я да потръпне от трепет.Вампирът завъртя глава обратно към нея."Ти си вампир какви са сайтовете за гей запознанства. И въпреки това се страхуваш от малко сутрешно дърво."Върхът на вибраторът заби в набръчканата й задна част, дразнеше задната й част, заплашвайки да проникне.Джейд поклати силно глава.Отвеждаше го твърде далеч.Освен щепсела, тя никога не беше вземала нищо преди още по-малко нещо с такъв размер.Отчаяно тя измърка в устата си, изпробвайки отново здравината на връзките си.Но Елизабет само се наведе напред и й прошепна в ухото.— Просто остави това да се случи, Хун.Бедрата й се издигнаха напред.Джейд усети как вибраторът нахлува в задната й част, натискайки бавно вътре в нея.Вампирът захапа устата й и изстена от болка и внезапно удоволствие.Колкото и да се съпротивляваше, Елизабет отблъсна.След това тя залюля бедрата си в себе си, удряйки задника си, постепенно набирайки скорост до небрежен ритъм.Зеленокосата прислужница я хвана за гърдите, докато продължи, като я държеше плътно.Вампирът не можеше да повярва.Тя се чукаше отзад.Това е абсурдно!Тя беше човек, същество, което беше под нейното наследство.Как смее изобщо да я използва по този начин.И все пак тя беше тук, стенеше, задъхано, вдигаше дупето си нагоре, за да даде на любовника си повече достъп.Болката бързо изчезна.И с него огън зае мястото му, разхлаби мускулите й, накара я да скимти, да се поддаде на Елизабет.Осмели се да го каже.Тя дори го отрече.Но Джейд започваше да харесва тази позиция.Може би дори малко прекалено.по-бързо.Движенията й се ускориха.Рефлексивно Джейд стегна дупето си, докато Елизабет навлизаше все по-дълбоко и по-дълбоко.Очите на вампира се извъртяха назад, когато стоновете й станаха по-развратни.От устата й се отдели повече слюнка, изпивайки устата й, веднага щом похотта й прогони всяка загрижена мисъл в нея.Тя искаше още.Имаше нужда от повече, натискаше повече, даваше всичко на прислужницата.Всеки жесток удар, който тя приемаше доброволно, подчинявайки се на човешкото, пускайки гордото си наследство.Използвай ме, любов моя.Използвай ме!— Забавляваш ли се, Хун?Елизабет ахна.Джейд не се опита да отговори.Тя не можеше.Тя вече се давеше в удоволствие, поразена и задушена в него.Главата й се отпусна на пода.Дълбоко в себе си тя усети, че тялото й започва да се подува.Тя се приближаваше към финала, приближаваше се към края.Джейд не се усъмни в това, но силно го искаше, правеше всичко, за да я отведе там, молеше я да върви по-бързо."ММММПХ!!!"дойде при внезапна експлозия.Нейният секс бликна във фонтан от сокове, докато тялото й беше разбито от удоволствие.Тя измърка, докато всеки нерв в нея крещеше от радост.Елизабет зарови вибратора вътре, докато се извиваше, оставяйки оргазма си да запали тялото й в огън.Извивайки се, въртейки, силата на нейния кулминационен момент я удари като камион.Но след няколко дълги мига най-накрая утихна.Това изцеди вампира.И в рамките на секунди тя се превърна в отпусната каша на пода, задъхана, потрепваща, трепереща, неспособна да се движи.Елизабет бавно извади дилдото си отзад, след като гърченето й утихна.Изправяйки се, тя погледна надолу към любовника си, гледайки я как диша тежко, усмихвайки се при гледката.Джейд се свлече на пода, изтощена от изблик на удоволствие.След това тя коленичи до любовника си и отметна малко коса от лицето си.— Ще те оставя за момент — изгука тя.— Тогава ще се забавляваме още малко. християнин с херпес запознанства.
как би могла да се забавлява?Елизабет извади от сутиена си малък нож и го извади от ножницата.С два чисти щриха тя отряза линиите, свързващи косата и пръстите на краката си.След това тя пусна врата си.Въздухът се стичаше свободно в белите й дробове, изпълвайки гърдите й, докато цялото й тяло се изпъва навън, вече не стеснено от вратовръзката.Ръцете и краката й все още бяха вързани.Но Джейд сега беше в по-удобна позиция.Любовникът й я преобърна по гръб и я облегна, навеждайки се към нея.Зашеметяващо възхитително беше подценяване.Дори докато я качваше, Джейд не можеше да не поднови борбата си срещу връзките си, дърпайки, дърпайки.Тя толкова много я искаше.Искаше да я вкуси, да я консумира, да се храни с нея, да я използва по всякакъв начин.Вампирът се наведе напред само за да бъде избутана обратно на пода с просто натискане на пръста си."Мммф!"Тя хленчеше патетично.— Шшшш — изгука Елизабет, като люлее бедрата си срещу собствените си, начертавайки линия от целувки от бузата до врата си.Нейните меки устни захапаха ухото й и пулс, който беше мъртъв от стотици години, оживя.Ръката й нежно погали гърдите й.Джейд вдиша от топлината си.Беше приятно, пристрастяващо, подтикваше либидото й, подканяше го да играе.— Ето как бихте го направили, нали?— ахна в ухото й зеленокосата прислужница.— Ще ги привлечеш да се подчинят.Нейната следа от целувки водеше по врата й, докосвайки езика си по бледото платно, бавно."Ще ги накараш да се чувстват сигурни в прегръдката ти. И тогава..." "Мммф!!"Джейд се дръпна в робството си, когато Елизабет захапа силно врата й.Зъбите й притиснаха силно кожата й.Болката не беше нищо за вампира.Това беше чувство, което съществуваше само като спомен от разстояние.Но внезапният удар я отблъсна.Тя продължи да се гърчи, докато прислужницата я притискаше с телесното й тегло.Елизабет не беше близо до тежка жена.Но проклетите въжета изтощиха силите й, оставяйки я на милостта на любовника си.Борбите й бяха безплодни.И колкото повече се въртеше, прислужницата се изкикоти и стисна по-здраво челюстта си.Накрая тя се отдръпна и огледа зачервената следа от ухапване на шията си.Кожата й не беше пробита.Но синината стърчеше като възпален палец, карайки усмивката на Елизабет да стане още по-голяма.Тя се изправи и се обърна към гардероба, оставяйки Джейд на пода.— Вдигни задника си, Хун. Имам изненада за теб.В последното й изречение имаше весел музикален акорд.Отне доста време.Но Джейд успя да се натисне по корем, както поиска любовникът й, свивайки се като червей, за да вдигне гърба си във въздуха.Тапите се пъхаха в путката й и задницата й се изместваше с всяко движение, което правеше, добавяйки още към изкушението на любовника й.Не можеше да повярва, че прави това.През вековете, през които е живяла, тя никога не би очаквала да се подчини така.И на човек при това.Тя хвърли поглед към Елизабет, докато отваряше гардероба.Част от нея се възхищаваше на начина, по който бедрата й се движат.И надви другата част, която се топеше и крещеше от унижението.Последваха проблясъци от кожа и дрънкане на метал.Джейд можеше да я види как облича някакъв колан на кръста и затяга ремъците към непознатото устройство.Но когато се обърна към нея, очите й се отвориха при гледката.Джейд се взря в шок и страхопочитание, когато осъзна какво поставя.Беше ремък.Вибраторът, прикрепен към сбруя, беше дълъг, добре полиран дървен дюбел, формата му наподобяваща човешки петел, фино изработен с гладко покритие.Елизабет се усмихна на Джейд, като я гледаше как замръзва при вида на това.Човекът напредваше бавно, наслаждавайки се на момента, оставяйки страха да проникне във вампира.— Трябваше ли да взема по-голям, любов?— попита тя. Джейд поклати бързо глава, издавайки „Ммф!“в отговор."Аууу какво има?"Любовникът й се изкикоти, вървейки зад нея.Тя коленичи и протегна ръка към гърба си.Джейд замръзна, когато усети как любовникът й сграбчи щепсела, забит в дупето й, и бавно го дръпна.В момента, в който щепсела беше освободен, взрив от въздух нахлу в набръчканата й задна част.Мигновено натискът отзад й се освободи, което накара Джейд да въздъхне с облекчение.Въпреки това паниката заплашваше да наруши самообладанието й.Тя можеше да каже какво ще се случи след това.Облекчението нямаше да продължи дълго.Вампирът го усещаше.Елизабет се качи върху нея, карайки я да потръпне от трепет.Вампирът завъртя глава обратно към нея."Ти си вампир какви са сайтовете за гей запознанства. И въпреки това се страхуваш от малко сутрешно дърво."Върхът на вибраторът заби в набръчканата й задна част, дразнеше задната й част, заплашвайки да проникне.Джейд поклати силно глава.Отвеждаше го твърде далеч.Освен щепсела, тя никога не беше вземала нищо преди още по-малко нещо с такъв размер.Отчаяно тя измърка в устата си, изпробвайки отново здравината на връзките си.Но Елизабет само се наведе напред и й прошепна в ухото.— Просто остави това да се случи, Хун.Бедрата й се издигнаха напред.Джейд усети как вибраторът нахлува в задната й част, натискайки бавно вътре в нея.Вампирът захапа устата й и изстена от болка и внезапно удоволствие.Колкото и да се съпротивляваше, Елизабет отблъсна.След това тя залюля бедрата си в себе си, удряйки задника си, постепенно набирайки скорост до небрежен ритъм.Зеленокосата прислужница я хвана за гърдите, докато продължи, като я държеше плътно.Вампирът не можеше да повярва.Тя се чукаше отзад.Това е абсурдно!Тя беше човек, същество, което беше под нейното наследство.Как смее изобщо да я използва по този начин.И все пак тя беше тук, стенеше, задъхано, вдигаше дупето си нагоре, за да даде на любовника си повече достъп.Болката бързо изчезна.И с него огън зае мястото му, разхлаби мускулите й, накара я да скимти, да се поддаде на Елизабет.Осмели се да го каже.Тя дори го отрече.Но Джейд започваше да харесва тази позиция.Може би дори малко прекалено.по-бързо.Движенията й се ускориха.Рефлексивно Джейд стегна дупето си, докато Елизабет навлизаше все по-дълбоко и по-дълбоко.Очите на вампира се извъртяха назад, когато стоновете й станаха по-развратни.От устата й се отдели повече слюнка, изпивайки устата й, веднага щом похотта й прогони всяка загрижена мисъл в нея.Тя искаше още.Имаше нужда от повече, натискаше повече, даваше всичко на прислужницата.Всеки жесток удар, който тя приемаше доброволно, подчинявайки се на човешкото, пускайки гордото си наследство.Използвай ме, любов моя.Използвай ме!— Забавляваш ли се, Хун?Елизабет ахна.Джейд не се опита да отговори.Тя не можеше.Тя вече се давеше в удоволствие, поразена и задушена в него.Главата й се отпусна на пода.Дълбоко в себе си тя усети, че тялото й започва да се подува.Тя се приближаваше към финала, приближаваше се към края.Джейд не се усъмни в това, но силно го искаше, правеше всичко, за да я отведе там, молеше я да върви по-бързо."ММММПХ!!!"дойде при внезапна експлозия.Нейният секс бликна във фонтан от сокове, докато тялото й беше разбито от удоволствие.Тя измърка, докато всеки нерв в нея крещеше от радост.Елизабет зарови вибратора вътре, докато се извиваше, оставяйки оргазма си да запали тялото й в огън.Извивайки се, въртейки, силата на нейния кулминационен момент я удари като камион.Но след няколко дълги мига най-накрая утихна.Това изцеди вампира.И в рамките на секунди тя се превърна в отпусната каша на пода, задъхана, потрепваща, трепереща, неспособна да се движи.Елизабет бавно извади дилдото си отзад, след като гърченето й утихна.Изправяйки се, тя погледна надолу към любовника си, гледайки я как диша тежко, усмихвайки се при гледката.Джейд се свлече на пода, изтощена от изблик на удоволствие.След това тя коленичи до любовника си и отметна малко коса от лицето си.— Ще те оставя за момент — изгука тя.— Тогава ще се забавляваме още малко. християнин с херпес запознанства.