Котето замръзна и зачака.Ава се изви под тялото й, без съмнение объркана от внезапното спиране, а след това Учителят нежно постави ръката си на шията на котенцата, като й даде знак, че тя възобновява задачата си.С подсъзнателен жест тя вдигна дупето си, предлагайки го на своя Господар, докато отчаяно се опитваше да се концентрира върху красивата жена, която лежеше под нея.Тя можеше да усети присъствието Му.Самата близост до Него събуди частите от тялото й, които принадлежаха само на Него, и тя се бореше вътрешно.Разкъсвана между желанието да завърши тази задача вместо Него и желанието да я изостави, обърнете се с лице към Него, на колене в подчинение на Неговата поглъщаща сила.Тя се осмели да хвърли кратък поглед към Него и този път беше посрещната с твърда ръка на главата си, притискайки лице към надигналите се гърди на Ава.Тя изля разочарованието си в момичето.Нападна циците си, сякаш беше гладен човек, предложи първото си хранене от дни.Прекарва език по зърната си, хапе плътта си и омесва меките долни страни с ръце.Котето беше възнаградено с неотложни стенания от момичето и нейните майсторски пръсти, които леко играха по копринената влага между краката й.Едва я докосвайки, Той плъзга пръстите си от подгизналата й путка нагоре по дупето и по гърба.Тя се осмели да посегне към собствената си нужда с една ръка, докато продължи да изследва Ава с уста.Тя откри подутия си клитор и трескаво започна да се преработва.Стенанията на Ава станаха по-силни, когато котенцето насочи вниманието си по-ниско, ухапа стегнатия корем на момичетата, ближеше я, вкусваше я и дишането на котенцата се ускори, докато нейното собствено освобождаване се приближаваше.Издайническото скимтене сигнализира на Учителя колко близо е Неговото коте и Той постави ръката си върху нейната, спирайки движението й срещу умолителния й клитор.Тя се поколеба, но само за момент.Нейната нужда беше твърде голяма.Устата й беше на сантиметри от капещата питка на Ава.Господарят й надвисна над телата им и нейната нужда беше твърде голяма.Тя извади ръката си изпод Неговата и избута китката Му, посягайки отново към димящите си чувствителни гънки, без да мисли за последствията.Да Го осмелява вътрешно, да доминира над нея.Тя отчаяно искаше освобождаване.Той не можеше да направи нищо, за да я спре.Не можеше да й удари шамар, защото Ава щеше да чуе.Той дори не можеше да издаде онова мощно ръмжене, което я спираше всеки път.Усещаше мириса на мускусното, сладко желание на Ава, докато се приближаваше до путката си.Тя прокара език по външните си устни, дразнейки момичето с чувствената си уста, дори когато усещаше кресчендото на собственото си предстоящо освобождаване.Тя се осмели още един бърз поглед към Учителя, който сега стоеше, разкрачени крака и скръстени на гърдите му ръце, очевидно объркана и леко раздразнена от непокорността й.Тя се усмихна.Беше злобно, диво, "кой е Учителят сега?"вид усмивка.Тя сякаш не можеше да се сдържи, сега външно Го смееше.Очите й се завъртяха назад в главата й, толкова близо до ръба и с движение, бързо като котка от джунглата, той беше на коляното си до нея.Той сграбчи китката й и я заведе зад гърба й с такава сила, че очите й се насълзиха.Тя не смееше да извика.Тя спря да диша, уловена между о, толкова познатата война вътре.Борба или подчинение?Борба или релакс?Търпението му беше изобилно, Той изчака напрежението в нея да отслабне.Изглежда, че този път отне повече време, но в крайна сметка тя започна да се отпуска и Той разхлаби очевидно болезнената хватка, която имаше върху нея.Веднага след като Той го направи, тя откъсна ръката си от Него и отново се гмурна с нея.Той беше шокиран!Той беше вбесен.Това беше НЕГОВОТО коте!Какво си мислеше, че прави?!Тя чу тътен в гърдите Му, издаващ нейното предупреждение.Ава все още беше под нея, без да обръща внимание на тяхната война на волята, докато котенцето продължаваше да изследва треперещото момиче с устата си.Учителят стана, гняв кипеше от самото Му същество.Той обхвана тялото на котенца с крак, притиснат към всяка от страните й.Той дръпна ръката й още веднъж зад гърба й и пъхна главата й право в куката на Ава.Той затисна юмрука си в косата й и започна да дърпа главата й от едната страна на другата й, принуждавайки я да се върне на задачата.Китката на котенцата беше брутално смачкана между лопатките.Този път нямаше да има отпускане на тази хватка, тя знаеше.Учителят рядко е имал грешка в преценката и никога една и съща грешка два пъти.Тя бутна главата си в хватката Му, борейки се за контрол, усещайки как тялото й издава ума й, докато бедрата й Го търсеха.Тя вдигна дупето си възможно най-високо, търсейки контакт от всякакъв вид, докато соковете й изтичаха от нея и мускулите й се свиваха.Напрегнато и готово, цялото й тяло се сви от очакване на това, което предстои.Ава се притисна към лицето си и се върна в уравнението с молбите си: „О, Боже, моля!“Котето спря да се бори срещу Него и той отново отпусна хватката Си.Той пусна главата й, взе двете ръце сега в ръцете Си и без да докосва самото момиче, помогна на котенцето си да постави краката на Ава.Те я ​​разпериха широко, притискайки коленете й към раменете и повдигайки пищното й дупе от дивана.По-младото момиче беше трепереща, скимтеща, гореща бъркотия, която явно се опитваше да обхване страстта, която беше изтръгната от нея.Тя се размърда и се опита да стесни пространството между краката си.Господарите ръце върху котенца я държаха силно и широко.Когато задачата й започна да се отпуска, поддавайки се на усещанията, Той отстрани ръцете Си от котенцата и тя ги свали, за да се присъедини към устата си в задачата да събуди Ава.Езикът й правеше дълги силни удари от дупка до дупка и тя търка плътни кръгове по влажния си, чувствителен гъбец с палеца си, докато вкарва средния си пръст дълбоко в момичето.Усещаше как путката й свива пръста й, всмуква я и я избутва навън, докато я чукаше с пръст.Ава се биеше с нашествието.Молбите й ставаха все по-силни и бяха смесица от нужда от повече и страх накъде ще я отведе повече.Тя се отдръпна за момент в борбата за хладнокръвие и котенцето прошепна: „Бъди все още Ава“.Тя изскимтя към посоката, но се заслуша и спря да се блъска.Котенцата, напълно върнати към задачата, нямаха представа къде е в близост до тях Учителят.Веднага се чуди, когато усети как езикът Му обикаля около дупето й.Тя изстена от възторг и Ава отново започна да се бие.Бедрата й се извиха, за да срещнат стенещи уста котенца и краката й отново се затвориха.Котето отдръпна лицето си и каза: „Казах ти да замълчиш madden 19 най-добрата отборна среща.

Да те вържа ли, Ава?“Тя едва сдържаше страстта си, докато го казваше с треперещ глас, пълен с желание.Учителят заби езика си в дупето й и пръста си в путката й.Бог!Той имаше най-невероятните пръсти.Знаеше точно къде и как да я докосне.Тя се наведе към Него, давайки Му по-голям достъп и задържа бедрата си неподвижни.Инстинктът й искаше да се върти срещу Него, но тя знаеше, че ако просто остане неподвижна, Той ще й даде точно това, от което се нуждае.Издърпвайки момичето от собствените й мъки на страст, тя нареди: „Отговори ми, Ава“.„Добре. Бъди неподвижна и не разкривай очите си. Веднага се връщам.“Учителят вдигна котенцето на крака, прокарвайки ръцете си по тялото й, докато го правеше, изпращайки още повече тръпки в нея.Тя беше толкова гореща за Него, че усещаше собствената си влага върху бедрата си.Тя тръгнала да търси нещо, с което да завърже момичето, като си даваше сметка колко неудобно се чувстваше да Го остави със себе си дори за миг.Ще има последствия за предишните й действия.Тя не знаеше какво и не знаеше кога, но винаги имаше някаква последица.Обикновено беше игриво, макар и насилствено, но не и откакто тръгнаха по този път на Доминантно и покорно, ако тя толкова строго отдръпваше волята си от Него.Той й каза, че няма да докосне Ава, но ще бъде подходящо за Него да се върне към думата Си, както тя се върна към нейната.Прехапайки устна, малка тръпка от страх обхвана котенцето и тя отиде до чантата си, за да вземе подвързаните връзки, които трябваше да носи винаги със себе си.Тя забеляза, че Неговият „пътуващ“ бич не е в чантата й, но го отхвърли веднага щом коприната на въжетата докосна кожата й.Докато ги държеше в ръцете си, тя беше нападната от спомените, които държаха за нея.Учителят я връзва за леглото им.Майсторът я връзва на прага.Майсторът я връзва за седалката в киното.Учителят я връзва за капака на колата, вратата на душа, масата, бюрото си, крака на стола си...

за Него.Веднъж Той дори я беше вързал за решетената стена отвън, като я измъчваше с часове посред бял ден с опитните Си уста и ръце, докато накрая се потопи в нея.Той запълни всяка дупка, която имаше през този ден.Отново и отново и отново.Когато котенцето се измъкна от мечтите си, ръката й отново беше на куката.Тя го откъсна с мисълта: "По дяволите, какво ми прави този мъж!"Тя отчаяно се опита да се събере.Това беше задача!Досега тя бе изпълнила всяка задача, която Той й беше възложил.Тя никога не Го е подвеждала и няма да Го подведе сега.Тя пое дълбоко, прочистващо дъх, изправи рамене и се върна в другата стая, за да изпълни задачата си.Това, което видя преди нея, й пое дъха напълно.Тя хвърли въжето в ръцете си и спря мъртва.Учителят беше точно пред Ава, напълно гол с Неговия твърд член, стърчащ от тялото Му, напълно възбуден.Главата му блестеше в слабата светлина, доказателство за Неговото вълнение.Изражението на лицето на котенцата трябва да е било чист ужас.Сълзите неволно се стичаха по бузите й.Той чу шума от удрянето на връзките в пода и се обърна към посоката, от която идваше..